Последният епизод от медицинската сага „Откраднат живот“ предложи на зрителите много теми за размисъл, но всички те, обединени от най-голямата – смисълът на човешкия живот.
Мъждукаме между малките мечтици, докато изтлеем…
„Удивителни, възклицателни, въпросителни, многоточия, точки, чертички… Ние сме логическите ударения в интонацията на живота.
Тук се случвахме години наред. И ще продължим да се случваме – толкова, колкото ни е отредено.
Бяхме щастливи и нещастни, комични и трагични, отчаяни и вдъхновени. Търсехме себе си и се откривахме в другите.
Тайните на всеки от нас очароваха и разочароваха. Разделяха ни и ни събираха.
Бяхме самостоятелни единици, които се събираха и разделяха. По двама, по трима, но най-често ужасно сами.Искахме светът ни да е по-съвършен, по- подреден, по-светъл. Но светът никога не беше такъв, какъвто очаквахме.
На финала на „Откраднат живот“ Марта Вачкова хвърли ръкавица на Нова ТВ
Следвахме неизбежния размах – нагоре-надолу – за да стигнем до тук. До точката. Онази кратка, единствена точка, когато махалото е горе и замира в нея. Съвършеното щастие. Съвършената хармония. След тази секунда махалото отново ще поеме своя ход-надолу-нагоре – по криволичещият път на живота. Но сега, в тази секунда хармония, чувам само и единствено музика. Сигурно защото професията ни е един безкраен танц между живота и смъртта…“
