- Няма правилни и грешниемоции. Има правилен и неправилен израз на емоциите, казва едно момиче, което е на 16 години и е възпитаничка на Езикова гимназия Ромен Ролан. Тя се казва Йована-Тея Стоянова и за в бъдеще иска да се занимава с една много интересна професия, иско до бъде психолог. Запознайте се с нея!
И каква по-актуална тема за разговор с нея, от тази за емоционалната интелигентност?! Тема, която и според двете ни все още се подценява у нас, а е в основата на успешните живот, кариера и… общество като съвкупност от удовлетворени хора.
Най-общо казано, емоционалната интелигентност е способността да възприемаме, разбираме и управляваме собствените си емоции, както и емоциите на другите. Това на практика означава да осъзнаваме, че емоциите са причина за нашето поведение и реакции. Тяхното въздействие върху хората, с които общуваме, прави емоционалният интелект толкова важен както в личен, така и в професионален план, обяснява Йована-Тея.
Давам й думата, защото точно по тази тема тя работи със своя ментор в Националната програма “Able Mentor“:
През по-голямата част от живота ни емоционалната интелигентност остава в сянката на умствените умения и знания. Статистики обаче сочат, че неуспехът в професионален план предимно се дължи на липсата на социален интелект. Във всички развити държави емоционалната интелигентност е в основата при подбора на кадри. Квалификацията, образованието и IQ-то са в ролята на допълнителни бонуси.
За жалост, емоционалната интелигентност не е посока, в която децата са подготвяни в училище и в детската градина у нас. Разговори на тази тема биха били от изключителна важност за емоционалното състояние и развитие на всеки. Едно дете , научено, че на агресията се отвръща с агресия, след години ще възпита своите деца спрямо същите нравствени норми. И накрая какво става с всичката тази натрупана агресия? В ежедневието си се сблъскваме с много примери, които са показателни за действия под афект и последващото съжаление за извършеното. Ето тук се намесва емоционалната интелигентност – тя може да даде повече от един модел за справяне и в екстремна ситуация.
Всяка нация има специфичен език на емоциите– трите целувки на французите, експресивното жестикулиране на италианците и още ред други примери, но не това е основната тема.
Общото между всички ни е, че емоциите ни намират изява не само в речта, но и в невербалната комуникация. Нейният контрол е особено важен, ако искаме напълно да сме наясно със случващото се около нас. Няма правилни и грешни емоции. Има правилен и неправилен израз на емоциите.
В заключение можем да кажем, че темата за емоционалната интелигентност е колкото популярна, толкова и пренебрегвана. Като млад човек за мен тя представлява интерес за личностното ми изграждане в бъдеще. Безспорно способността да диференцираме, повлияваме и предвиждаме своите , както и чуждите емоции, е нещо, което всеки би искал да умее и подобрява. Не трябва да подценяваме емоционалния интелект, а напротив, да го възпитаваме у себе си и да го търсим у хората около нас.
Това е най-важната стъпка към превръщането ни в хармонични личности, които с лекота постигат целите си.
