Огнян Минчев: У нас все още няма паметник или дори паметна плоча за Удроу Уилсън – човекът, който спаси България от подялба и унищожение.
21 януари 1919 година – САЩ осуетяват план за дележ на България между съседите й
Малко известен факт в българската история е проваленият опит на Парижката мирна конференция през 1919 г., замислен от нашите съседи Гърция, Сърбия и Румъния за разделянето на България и нейното унищожение.
Планът Венизелос, носещ името на гръцкия министър-председател е одобрен от френския и английския премиер Жорж Клемансо и Дейвид Лойд Джордж.
Само американската делегация, водена от президента Удроу Уилсън не го приема. Решителната съпротива на САЩ спасява България от опита на съседите й да я заличат от картата на Европа.
Томас Удроу Уилсън 28-ят президент на САЩ. Американският президент, благодарение на когото България още я има. Един от най-великите защитници на България! Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния лансиран в Ньой. Президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану, дори заявява, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки”, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации. Лауреат на Нобелова награда за мир 1919г. В България Уилсън е на висока почит като признателност за защитата на българският характер и суверенитет върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от ОН, включително тези на 330 000 македонски българи в 34 231 km² територия на Егейска Македония и 180 000 беломорски българи плюс още 80 000 българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, настанени в 8712 кв. км на българската Беломорска Тракия всички дадени на Гърция, и най-вече за твърдата му позиция в 1919 г. против планираното от Венизелос с подкрепата на Сърбия и Румъния ликвидиране на България. Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три „автономни“ области подчинени на споменатите Гърция, Сърбия и Румъния. То е възприето благосклонно от Франция и Великобритения, но среща категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция. За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България, които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.нар планинска Тракия) с граница по поречието на Арда.
