Знаменитият съветски дисидент Владимир Буковски почина на 76-годишна възраст в резулат на сърдечен пристъп, съобщиха от оглавявания от него „Буковски център“.
Той бе човекът, който първи разкри пред света истината, че режимът в СССР подлага инакомислещите на принудително психиатрично лечение. И прекара 12 години по затвори, лагери и психиатрии, пише clubz.bg.
Буковски се споминал късно снощи в болницата „Едънбрукс“ в британския град Кеймбридж, където живееше след изгонването му от СССР през 1976 г. През последните години той имал сериозни здравословни проблеми, отбелязват от „Буковски център“.
Владимир Константинович Буковски е роден на 30 декември 1942 г.
Първият му конфликт с властта е още през 1959 г. Едва 17-годишният младеж е изключен от училище, защото участва в списването и издаването на ръкописно списание.
Година по-късно Буковски заедно с други бъдещи знаменитости на дисидентското движение като Юрий Галансков и Езуард Кузнецов става инициатор на редовните младежки сбирки пред паметника на поета Владимир Маяковски в Москва. Проявите стават известни като „маяковки“.
Властта погва „маяковците“ и домът на Буковски е обискиран. Милицията открива негово съчинение за необходимостта от демократизиране на ВЛКСМ – съветския комсомол. Следователят го обявява за „тезиси за разпадането на комсомола“. А Буковски, който по онова време е студент първи курс по биология, не е допуснат на сесия и изключен от Московския университет.
Диагноза – вялотекуща шизофрения
През 1962 г. Владимир Буковски е диагностициран с „вялотекуща шизофрения“. Диагнозата е поставена от нейния автор – съветския психиатър Андрей Снежневски. Тази диагноза е призната единствено в СССР и няколко други комунистически страни по онова време и служи като оправдание за репресии срещу дисидентите.
Западни психиатри обаче също успяват да прегледат Буковски и го обявяват за напълно здрав.
Първият арест
За първи път Владимир Буковски е арестуван през 1963 г. заради фотокопиране на забранената в СССР книга „Новата класа“ на югославския дисидент Милован Джилас. Изпратен е в психиатрията в Ленинград (днес Санкт Петербург), където попада в лапите на друго „светило“ на психиатрията – Данил Лунц. Той пък обявява, че всеки, несъгласен със съветската власт, не може да не бъде луд.
След няколко месеца на свобода Буковски отново е арестуван и пратен в психиатрия. Този път прегрешението му е, че подготвя митинг в защита на подсъдимите писатели Андрей Синявски и Юлий Даниел.
Лагерите
През 1967 г. Буковски е задържан за трети път – заради протест срещу арестите на дисиденти. Този път обаче е признат за вменяем и изправен пред съда. Получава три години лагери . Последната му дума пред съда е записана нелегално и разпространена, като става изключително популярна.
Буковски се завръща в Москва през 1970 г. и веднага оглавява създадения в негово отсъствие дисидентски кръг. Без страх от следене и репресии той постоянно дава интервюта на западни кореспонденти. Голямата му заслуга е изпращането на писмо от 150 страници до западни психиатри, съдържащо доказателства за насилственото лечение на инакомислещите в СССР.
През 1972 г. Буковски е арестуван за четърти път и получава най-тежката си присъда – 7 години лишаване от свобода.
Без да иска, комунистическият орган „Правда“ превръща дисидента във всесъюзна знаменитост, като в уводна статия го обявява за „злостен хулиган“.
В затвора в град Владимир заедно с осъдения психиатър Семьон Глуман Буковски написва книгата „Помагало по психиатрия за инакомислещи“.
Размяна за Луис Корвалан
В края на 1976 г. Буковски е разменен срещу арестувания в Чили генерален секретар на компартията Луис Корвалан. Идеята е на чилийския президент ген. Аугусто Пиночет. И двамата затворници научават за договорката едва когато слизат на летището в Женева. От тогава до смъртта си живее в Англия.
