През погледа на главния редактор: Как пък един не направи верен ход?

Верен ход? Не знам какъв беше вчерашния ден, но господа политиците ни, като почнеш от премиер и президент, някакъв „вирус“ ги удари и не е COVID-19, а чисто политическо безумие.

Не вярвам да е глупост, по-скоро е безсилие.

Президентът – не мога да не започна с него:):

След срещата си с европосланиците, явно не разбран и неподкрепен, президентът ни се изстъпи пред нацията и публично заяви, че за него основният демократичен принцип в правовите и развити държави, не чини нищо. Поиска оставките на премиер, главен прокурор, може би за днес остави оставките на Висшия съдебен съвет…, а дано му е попреминало от вчера!

Ало,о,о! Човек! Вярно, че ти прибраха юридическия съветник и секретаря, за търговия с влияние и изнасяне на секретни документи, ама може ли да си президент и да не знаеш, че можеш да плюеш другите институции колкото искаш, можеш да сваляш доверие, колкото искаш, но не можеш да искаш оставки. Това не е във властта ти! Нещо повече, това компрометира цялата президентска институция – българската, разбира се, никъде и никой друг не би си позволил такъв гаф, даже да е решил да прекрати политическия си живот.

Любопитно, но вместо да го линчуват протестиращите, както направиха, когато главният прокурор само намекна, че разделението на властите не му е приоритет, взеха че го аплодираха. Понеже не може да има тълпа от толкова много тъпи до един хора, вече и аз подозирам нещо не особено чистоплътно в тези протести. Защото искането за оставки на други независими институции и то от глава на трета, значи без превод само едно: „Аз съм властта и я искам цялата тук, при мен!“. Това вече дори Румен Радев не може да го изтърси току-така, нищо че идва от армията… И нищо, че се сърди като дете, защото Конституцията не е дала изключителен имунитет на президентството срещу разследване в него на корупция, работа за чужда държава, търговия с власт, или каквото е там… Е затова не го е дала Конституцията!

Дайте сега да видим премиера!

Мислех си, че би трябвало да премисля като политик ли да постъпи в този момент, или като държавник. Ако избере първото, трябва да подаде оставка и да излезе на избори, които пак ще спечели не за друго, а защото колкото и да викат хората „мафия“, колкото и да са прави, знаят, че мафията е и от другата страна, само че очевидно още по-некадърна, следователно по-опасна.

Ако избере второто, ще трябва да довърши мандата и да плати политическата цена, но пък ще е свършил няколкото особено важни задачи с висок приоритет и перспектива пред страната,  за които всички знаем.

Той обаче избра третото: да хвърля глави на тълпата. И забележете, не какви да е глави, а тези на : Горанов, Караниколов и Маринов. Ако беше „люснал“ на „арената“ и Томислав Дончев, щях да реша, че вчерашният „вирус“ го е оставил без централна нервна система. И защо мята точно тези глави? Страхува се от компромати? Че закъде повече? И какво ще постигне? Това е един много добър начин да демонстрира наистина на викачите официално, че има мафия във властта. Само че това, че Дон Корлеоне смята да я преустрои, не вярвам да успокои някого. Ако не си Дон Корлеоне, си сядаш… на поста, заставаш сериозно, ама много сериозно и не само заявяваш на всеослушание, но и си свършваш важната работа. В краткосрочен план не е печелившо, но в дългосрочен е инвестиция на фона на всичко останало в момента.

Вижте господа, български политици! Ние знаем, че чистички и ангели в политиката няма. Такава е природата й не само у нас. Дори най-добрият и най-етичният политик на света, има възможността да направи само най-доброто в конкретния момент и ситуация и да живее с последствията, както се казва в един филм. Знаем също, че обществото ни не е дозряло да има най-добрите и най-етичните политици, но нека да се разберем: не е и чак толкова затънало, че да приеме да му излизат с подобни номера и едните и другите, без значение кого повече мрази в момента.