Днес ще постъпя необичайно. Един човек във Фесбук вече е направил анализа, който и аз бих направила.
НАКЪДЕ СЛЕД БОЙКО?
Протестите в страната продължават вече две седмици. Това време ни дава достатъчно данни за поне груба оценка на ставащото. Протестът е пъстър: в него участват различни групи, водени от разнообразни мотиви. Общото, което ги обединява, е една цел: сваляне от власт на ”бандата на четиримата”, като под това трябва да разбираме четворката Борисов, Доган, Пеевски и Гешев.
За съжаление, тази цел е частично цел и на една друга „банда” – тази на президента и стоящата зад него БСП. Разликата е в мотивацията – тя иска същото, но не за да установи законност и справедливост, а за да заеме освободената корупционна ниша. По тази причина край протестите се увъртат и присламчват най-различни лица, като почнем от президента и минем през универсалната Мая Манолова, та чак до забравеният вече Ал Томов-Лупи. Всеки от тях води със себе си някаква група или групичка.
Докато трае протестът вероятността някоя такава група да яхне събитията е малко вероятна. Не е така, обаче, ако той постигне целта си. Тогава протестърите остават без мотивация, докато апетитът на другата банда расте.
Знаем какво иде след падане на това правителство: половингодишно управление на служебно правителство, назначено от президента. Не бива да храним илюзии относно състава на това правителство и чии интереси ще прокарва то, докато бившите протестиращи се разотиват, радостни от успеха си.
За да не стане така трябва протестът да запази своята цел и стимул за действие и след евентуално падане на правителството. Една от предлаганите идеи, тази за Велико народно събрание, може да се разглежда като предложение в тази посока. Обаче едно успешно ВНС изисква дълга подготовка, включваща предварителна договорка между политическите сили относно целите на това събрание и начина на провеждането му. Това няма как да стане преди назначаването на служебно правителство.
Другата възможност е съставът на служебното правителство да се определи от протестиращите. Тази идея изглежда странна, но не е противоконституционна. Според Конституцията президентът НАЗНАЧАВА, а не съставя служебното правителство. (На практика също е така: съставът му се определя от политическата сила, стояща зад президента.) За целта протестът трябва бързо да излъчи служебно правителство в сянка.
Въпреки екстравагантността на идеята, едно такова правителство ще осигури продължаващо действие на протеста, ще го стимулира допълнително и ще го насочи в правилната посока – срещу цялата продажна политическа маса, а не само срещу част от нея, както е досега. Тя ще прехвърли топката в полето на президента: той ще трябва да покаже дали е на страната на протеста, както твърди, или на страната на другата част от мафията, както е в действителност.
Но това не може да стане без помощта на политическа сила или сили. Сегашното карикатурно ръководство на протеста няма нужния ресурс за подобно нещо. Оглеждайки се, виждам само една такава, която би могла да свърши работата.
Алтернативата е поредно настъпване на мотиката от избирателя. Стандартното оправдание – че това не е същата мотика, а друга, не върши работа.
