Живка Кехайова
Публикуваха топ 10 на икономическите прогнози. Замислих се как изглежда на техен фон България и нахвърлях своята прогноза без никакви претенции за експертност, още по-малко за изчерпателност. По-скоро искам да ви провокирам да споделите вашите прогнози.
24 часа публикува топ 10 на икономическите прогнози от анализаторите от компанията IHS Markit.
След като издържа най-дълбоката си рецесия от 74 години през 2020 г., се очаква глобалната икономика да се възстанови през 2021 г. Ето ги:
1) Вирусът COVID-19 остава с нас, но ефективното лечение и ваксини ще бъдат широко достъпни за много хора до средата на 2021 г., улеснявайки прехода към постпандемичната икономика.
„Бързото и ефективно ваксиниране и възстановяването на икономиките трябва постепенно да отприщи нова вълна от разходи за пътувания и услуги, стимулирайки силен растеж по-късно през 2021 г.“, каза Сара Джонсън, изпълнителен директор „Глобална икономика“ на IHS Markit, цитирана в съобщение на компанията, разпространено на 16 декември. „След спад от 4% през 2020 г. се очаква глобалната икономика да нарасне с 4.5% през следващата година, като се очаква глобалната продукция да достигне нов връх.“
2) Глобалната икономика ще навлезе в 2021 г. със забавен темп на растеж, но той ще се ускори с бързи темпове през втората половина на годината.
Втората прогноза в доклада показва различни срокове за икономическо възстановяване, като възвръщането към икономическия растеж варира значително в различните региони. Континентален Китай се възстанови през второто тримесечие на 2020 г., но се очаква възстановяването до нивата от преди пандемията в Япония и няколко големи европейски икономики да продължи до 2023 или 2024 г. Докато равнището на безработица се очаква да спадне в повечето региони през 2021 г. с възстановяване на производството, то конкретно за Западна Европа прогнозата е за нарастване на безработицата, тъй като публичното финансиране на програмите за преодоляване на щетите от пандемията намалява.
3) През 2021 г. фокусът на инвеститорите и политиците ще се измести от COVID-19 към околната среда – към въздействието на климатичните промени.
В обяснението за третата си прогноза за 2021 г. IHS Markit изразява очакването си за непрекъснат контрол върху приноса на ESG (Environmental, Social, and Corporate Governance – Екологично, социално и корпоративно управление)* за нови инвестиции. „Междувременно се очаква политическа подкрепа за възобновяемата енергия от ключови правителства и намаляващи разходи за вятърна, слънчева и батерийна енергия, за да ускори енергийния преход и да ограничи търсенето и цените на въглеводородите“, коментира Джонсън. Акцентът върху ESG ще изостри финансовите затруднения на производителите на енергия и суровини, тъй като се разглеждат нови инвестиции в рамките на управлението на фирмите и бизнесите.
4) Паричните политики ще останат приспособими и повече централни банки ще следват политиката на Федералния резерв на САЩ. (Фед прие гъвкава цел за средна инфлация от 2% (FAIT) и вече няма да повишава превантивно лихвените проценти, за да противодейства на възприетия риск от инфлация – б.р.)
Новият подход на Фед затвърждава, че целта му за инфлация от 2% е средна стойност, а не таван. Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще последва ръководството на Фед по FAIT, когато приключи прегледа на стратегията си в средата на 2021 г. Лихвите в САЩ, еврозоната, Обединеното кралство и Япония ще останат близо до нулата далеч след 2021 г. На развиващите се пазари, където инфлацията е по-непосредствена грижа, облекченията в паричната политика приключват, но повишаването на лихвения процент ще бъде рядко срещано през 2021 г.
5) Глобалният финансов сектор би трябвало да избягва големи кризи през 2021 г. – поне в напредналите икономики, но банковите рискове ще нараснат.
Реформите в регулациите, последвали световната финансова криза, доведоха до значително по-големи капиталови буфери и подобриха условията за ликвидност в глобалните банки. Липсата на широко разпространен кредитен бум преди пандемията предполага, че банките са по-подготвени да се справят с предизвикателството на увеличаващ се брой фалити и високите нива на безработица.
В напредналите икономики се очаква експанзионистичната парична политика да задържи по-ниските разходи на дългосрочния дълг. По-ограничените във финансово отношение нововъзникващи пазари ще разчитат до голяма степен на мерки за толерантност, за да ограничат банковите загуби заради задържане на скока в икономиката. Нарастващите публичен и частен дълг обаче могат да доведат до значително напрежение за банките, които са инвестирали силно в местния държавен дълг.
6) Крайните цени на стоките ще се увеличат през 2021 г.
Цените на суровините рязко се повишиха през втората половина на 2020 г., когато световната икономика се възстанови; тези увеличения на разходите ще бъдат изтласкани надолу по веригите за доставки през следващите шест до девет месеца, което ще окаже натиск върху маржовете и ще доведе до по-високи крайни цени на стоките през 2021 г.
През втората половина на 2021 г. се очаква моделите на потребление да се върнат към услугите, потиснати от пандемията, докато стопанските отрасли ще разберат, че условията се смекчават, дори когато общото търсене се засили. Прекъснатите вериги за доставка макар и бавно ще се възстановяват. Тогава индустриите ще разберат, че условията се смекчават, дори когато общото търсене се засили. Желязната руда е забележително изключение.
7) Американската икономика ще стартира бавно 2021 г. но ще ускори през втората половина на годината.
Икономиката на САЩ частично се възстанови от най-големия си спад след Голямата депресия. Ако скоро бъде приет и вкаран в действие законопроект за стимулиране и до лятото е в ход една много успешна програма за ваксиниране срещу COVID-19, се очаква ръстът на реалния БВП през цялата година да надхвърли 4% през следващата година, с добра вероятност за растеж над 5% през втората половина на 2021 г. Очаква се по-значителен стимул от над 900 милиарда щатски долара да повиши целогодишния ръст на БВП на САЩ до над 5% през следващата година (Планът за стимулиране вече бе одобрен от двете камари на Конгреса – б.р.). Въпреки това без допълнителни фискални стимули и при евентуален нов локдаун за овладяване на вълна от инфекции, реалният ръст на БВП се очаква да бъде близо 3% през 2021 г. – при по-големи отрицателни рискове.
8) Годишните темпове на растеж в Европа през 2021 г. ще бъдат под очакванията на пазара.
След много слабо финално тримесечие на 2020 г., разпространението на COVID-19 и свързаните с него ограничителни мерки ще продължат да възпрепятстват възстановяването в началото на 2021 г. Фалитите и безработицата също ще ограничават растежа, тъй като политическата подкрепа намалява, въпреки че се очакват подкрепени от ваксинирането темпове на растеж в еврозоната от средата на годината. След приблизително свиване от 7,5% през 2020 г., се прогнозира реалният БВП на еврозоната да нарасне с около 3,5% през 2021 г., като връщането към предпандемичните нива се очаква едва в края на 2022 г.
9) Икономиката на континентален Китай ще се ускори до най-силния темп на растеж през последните години, но отскокът ще отслабне.
Очакваното пускане на ефективни ваксини срещу COVID-19 и „накипялото“ търсене ще помогнат на китайската икономика да се увеличи със 7,5% през 2021 г. – най-високо ниво от 2013 г. След цикличното възстановяване се очаква икономиката да се забави, като последва по-нисък ръст на производителността.
10) Очаква се щатският долар да отслабне през 2021 г.
Забавеният отговор на рязкото завъртане на Фед към парично приспособяване в началото на 2020 г., увеличаването на толерантността към инвеститорския риск и нарастващият търговски дефицит ще подтикват слабостта на долара през следващата година. Приспособяването на политиката на ЕЦБ трябва да се опира на значително по-нататъшно поскъпване на еврото, въпреки че очакваната слабост на щатския долар и продължаващите високи излишъци по текущата сметка представляват повишен риск за еврото. Японската йена би трябвало да се възползва от засилване на износа и относително ниска инфлация. Прогнозата е, че юанът ще бъде подкрепен от ускоряващата се икономика на континентален Китай и сравнително консервативната парична политика.
Можем ли на базата на тези прогнози да изчислим какво очаква България през 2021 година? Едва ли, но все пак тенденциите, ако пандемията не се усложни, или няма бедствие, се очертават:
– Икономическите темпове ще се забавят не само заради ефекта от коронавируса, а и заради това, че 2021 година е година на избори.
– Ако до месец март няма сериозна подкрепа и инвестиции в технологични бизнеси и интерес на инвеститори към развитие на такива у нас, темпото на преодоляване на рецесията няма да е добро. Ако подкрепящите пари от ЕС се влеят адекватно в икономиката през втората половина на годината, вероятно 2022 г. темпото ще забърза.
– Туристическият бизнес, при добро ниво на ваксинация на населението (условие е и за сигурност на дестинацията), може би ще тръгне към възстановяване, ако успее да подготви удължен сезон – не само слънце и море, а културен туризъм, балнео и какво ли не – стига в момента браншът да се е захванал да мисли здраво, а не просто да чака помощ.
– Инфлацията няма да скочи повече от 5% на годишна база – горните анализи ясно показват, че ЕС няма как да го допусне.
Докато другите се възстановяват втората половина на 2021 г., очевидно ние ще се възстановяваме година по-късно. Дано не е и повече – зависи от изборите, възможността за съставяне на правителство, възможността на това правителство изобщо да действа – включително за насочване на паричтните потоци от ЕС в правилни посоки – най-вече към бъдещето и към икономически сфери на бъдещето.
Вземем ли пак сиромахомилски да кърпим миналото, няма да ни е лесно.
