През погледа на главния редактор: Може ли да е достойно онова, което постигаме недостойно?

Живка Кехайова

Не, не може! Може да е приемливо за нас, или за някого, може да е ценно за нас, или за някого, но не може да е достойно.

И понеже не са малко хората, които не знаят какво точно е достойнство, ще се опитам да обясня с примери:

– Достойните постъпки не се обясняват. Няма нужда от това. Налага ли се да обясняваш постъпката си на обществото, нещо не е съвсем наред.

– Всяко достойнство е умереност. – Латински сентенции

– Ако искате да направите нещо и не знаете, дали е достойна тази постъпка, то си представете, че тази история е напечатана на хартия и я чете целият свят, казва Джилиан Флин.

Е, сега имаме такъв случай – с гласуваната резолюция на ЕП за България. Имате ли усещане за достойна постъпка на двамата наши евродепутати и политическите сили, стоящи зад тях? А имате ли усещане за достойна и чиста постъпка на гласувалите я сили в ЕП?

Май много се обяснява и трябва да се обяснява, следователно (виж по-горе).

А можете ли да си представите, че е възможно някакво достойно и за България, и за вносителите следствие от всичко това? Абсурд!

Когато ние – българите имаме нужда от морален стожер, той може да бъде само един. Днес надникнах в тефтерчето му на посоки – имам тази нужда от време на време и ето какво се случи да прочета:

Народе ????

Народната работа стои над всичко (до Христо Иванов – Големия, 4 август 1872 г.)
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. – До Филип Тотю, 18 април 1871 г.
Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва. – До Данаил Хр. Попов, 11 февруари 1871 г.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. – До Л. Каравелов юли 1872
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. – До новоприети членове в организацията, 19 февруари 1872 г.
Всекиму ще се държи сметка за делата. – До троянци и сливенци, 15 юли 1872 г.

Дали ще има полза законово да бъде задължен всеки действащ политик и всеки кандидат за такъв у нас, поне час на ден да чете тефтерчето на Левски. Все си мисля, че това не би подействало за добро само на най-отвратителните мизерници, но пък ако избираме такива, то никой не ни е крив, нали?