Живка Кехайова
Два термина бродят отдавна по света и най-вече в съвременната политика. Либерализъм и либертарианство.
Що е то либерализъм? Либерализмът (от латинската дума liberalis, означаваща „присъщ на свободата“, „благовъзпитан“, „учтив“, „щедър“, е морална концепция и политическа философия, също идеологическо течение, което се отстоява свободата и равенството като основни човешки ценности. Основните ценности на либерализма са личната свобода, социалният прогрес, веротърпимостта. Либералното управление предполага свобода на мисълта, свободно обменяне на идеи, пазарна икономика, основана на частното предприемачество и инициатива, прозрачност на управлението, но също и ограничения върху властта на църквата (и подобни религиозни институции) и на правителството. Либерализмът отстоява също гражданските права, откритите и честни избори, свободата на печата, свободата на вероизповеданията, свободната търговия и частната собственост
Що е то либертарианство? Либертарианството (понякога и като либертарианизъм, на английски: libertarianism; от френската дума за свобода на френски: Liberté) е термин, използван от широк спектър от политически философии, които са за максимално увеличаване на индивидуалната свобода и колективната свобода.
Либертарианството е политическа идеология защитаваща естествените права – право на живот, лична свобода, право на доброволно сдружаване и стремеж към щастие. В основата на либертарианството е забраната за насилие върху индивида; защитата на личната свобода, решенията и действията на индивида, когато това не накърнява правата на друг индивид или група.
Както виждаме и двата термина имат прекрасно съдържание и смисъл. Не мога да разбера защо тогава групи хора ги използват, сравнително отскоро, но не само за да защитят своите права, а за да ми наложат:
– Децата ми да растат полово неопределени. Нямам против техните да растат така, но защо и моите?
– Децата ми да не четат класически приказки и притчи, защото например в европейските всичките герои са бели (авторите не са предвидили, че след 300 години населението на континента ще е шарено), в китайските и японските – жълти и т.н. Днес пак беще публикуван списък с още прекрасни детски филми, до които „Дисни“ забранява, или ограничава достъпа – като „Питър Пан“, например. И да не гледат „Лебедово езеро“, защото лошият лебед е черният – не защото авторът има нещо против хората с черна кожа (със сигурност не му е и хрумнало за тях, ако изобщо е знаел, че ги има), а защото в цялата европейска традиция бялото и черното, денят и нощта са символи на доброто и злото, и това няма общо с каквито и да е хора, камо ли с кожата им.
– Децата ми да приемат, че е нормално да демонстрираш сексуалността си на улицата и на парад и дори е задължително, иначе не си либерален човек. Ами ако това не им е нужно, особено като не са на новата „правилна“ страна?
Мога да изброявам още…
Но и аз съм либерален човек и искам същото – да се зачита свободата ми, изборът ми, правата ми. И ако това не се прави – за либерализъм и либертарианство ли говорим, или…
Приемам правото, свободата, самоопределението, ценността на живота на всеки различен. И искам същото. Защото всеки човек е различен, при това не само по раса и пол, а и по още хиляди и милиони начини. Разбирам, че твърде дълго различни малцинства са били престъпно мачкани, убивани, обезправявани. Но вина за това нямам аз днес, за да плащам със своите права и представи.
Стигаме пак до исконното – всички да имат равни права и равни задължения, плюс свобода, която не отнема от свободата на друг. И като я имаме тази формула, трябва ли да търсим нещо друго, вместо това тя да се спазва стриктно?
Другото е махалото – засилено, то може да помете другия, но задължително се връща и пак помита…
