Живка Кехайова
Били сме покорени, но не и роби. Трябва да се гордеем с това
Утре е 3 март и като всяка година на този ден ще се развихрят битки трябва, или не точно това да е националния ни празник. Гръмко ще се говори пак за робство и патриотарското нахъсване ще се пресича с пълния нихилизъм – вечното „за“ и „против“, което е неизмеримо глупаво, когато става въпрос за обективни исторически събития. Всъщност не става въпрос за тях, а за романтизирането им от едни и неглижирането им от други.
А просто е време да си признаем, че не сме били роби. Покорени от стар и връщащ ни назад в развитието тип империя – да, но не чак в робството. Защо е нужно? Защото е време да спрем да се оправдаваме дори днес, че съвременните ни беди били резултат от робство. Хора със собственост, училища, плащащи данъци и с права да пътуват по света и да работят за своя сметка, не са роби. Всъщност точно защото не сме били роби, сме опазили 500 години религия, език, национално самосъзнание, а съответно и хъс за собствена държавност и освобождаване от остарялата форма на управление, задържаща икономическото ни развитие.
Дали 3 март е празник? Разбира се – това е официалната дата на възродената българска държавност. Дали някой ни е освободил от благородни чувства и любов – не, разбира се. (Не визирам обикновените войници, много от които вероятно са участвали във войната именно от подобни подбуди. Не малко българи са участвали от същите такива благородни подбуди в освободителните движения на гърци и сърби, а и във всяка война номерът е да успееш да убедиш максимален брой хора в благородство на мисията. Виждаме го и днес.). Извън това всяка велика сила, включително Русия си е гонела собствения интерес и това е повече от нормално и не укоримо. Укоримо е да сме толкова заблудени, че да не го разбираме и да считаме, че имаме дълг някакъв към нечии чужди интереси, без значение какви са нашите.
Та за утре – честит празник и умната! Нека си избиваме комплексите с работа!
