Живка Кехайова
Благодаря на всички помагащи, без значение с какво и колко и без значение на кого в нужда – на украинци, турци, сирийци, българи…
Българи не на последно място като важност, а на последно място като спешност, защото за радост у нас не се вихри война, нито природно бедствие. Толкова много хора, дарени с емпатия у нас, ми дават и лично на мен стимул и смисъл. Поклон на Манол Пейков, на Лазар и на другите Големи човеци!
На малцината, пробутващи тезата: „Ама, най-напред помогнете на българите!“ – ще отговоря, разбира се. На стари, на болни, на деца без родители и хора с увреждания – да. Почти ежедневно публикуваме някакъв зов за помощ и често бързината и размера на събраните средства изненадват с добро подателите. Не е умряла щедростта на българина, способен да откъсне от залъка си, трогнат от нечия болка.
Но, хайде да спрем да позволяваме на вайкащи се млади и здрави хора, способни да учат и работят, да се квалифицират, но не желаещи да го правят от мързел, или глупост. Съжалявам – такива не заслужават помощ. Здрави родители, нежелаещи да отглеждат и образоват децата си подобаващо – не заслужават помощ. Може би трябва да се създаде система, при която помощ да получават само децата – хранене, образование, дрехи, играчки, учебници, възможност за развитие, докато безотговорните родители са задължени да полагат най-малкото сериозен обществено-полезен труд, в случай, че отказват квалификация, ограмотяване и работа.
И в Библейските текстове е написано, че не е важно да дадеш риба на гладния, важно е да го научиш да я лови. Твърде дълго време, твърде много хора смятаха, че някой, или нещо – държавата, е длъжна да им осигури екзистенц минимум дори, ако те не са били полезни и два дни в живота си на обществото. Колкото по-голяма е тази група, толкова по-бедна е държавата и толкова по-ограничен, зъл и радикализиран народът.
Знам, че популизмът на политиците носи основна вина за убеждението на маргиналите, че някой им е длъжен. Време е популизмът, необоснованите от икономическите закони и логика обещания, да се преследват от закона. Такъв парламент искам да видя, в който мнозинство от народни представители ще внесат и гласуват такъв закон.
И на бас, че влезе ли в действие, 20 години по-късно България ще е истинска европейска държава, а не периферна територия, населена със злобни зомбита, почернящи живота на човешките същества, работещи и борещи се за себе си и децата си.
