Живка Кехайова
Едните дебати – тези с участието на „лидери“ на семейни, или семейно-приятелски партии, е време да бъдат забранени, особено по обществените медии.
И това съвсем не е недемократично. Не може с обществени средства да се плащат изявите на хора и групи с минимална обществена значимост. Още повече, че огромната част от тях, за да „блеснат“ за миг, са готови на всичко – разпространение на фалшиви новини, откровена простащина, а най-често са манекени на отявлена глупост и некомпетентност.
За да стигнеш до подобен тип изява в нормалните държави, трябва да си си завоювал правото за това с достатъчен дял популярност, инвестиции в идеи и кампания, шансове да заемеш някакво, ако не значимо, то поне сериозно място място на политическата сцена.
Толерирането на глупостта, неадекватността и агресията, е престъпление! Срещу държавата!
В същото време, кандидатите за президент и политическите партии, които според поне 90% от проучванията със сигурност ще получат достатъчно висок резултат, за да влязат в НС, или пък да стигнат до шанс за втори тур на президентските избори, трябва да бъдат задължени по Закона за изборите да се изправят лично в дебат по значимите за гражданите проблеми. Пак както е в нормалните държави.
Какво значи Радев отказвал да дебатира, какво значи Асен Василев пратил на Борисов покана за дебат, но не знаел, дали ще бъде приета? Какво значи Корнелия Нинова и Кирил Петков да не дебатират, при положение, че прогнозните резултати на партиите им са на кантар…
Гражданите трябва да видят с очите си поведението на предпочитаните от тях лидери и да чуят с ушите си аргументите, доказателствата, представяни от тях. Да се запознаят с конкретните стъпки, които те предвиждат за всичко, касаещо живота на хората и бъдещето на икономиката на страната. И ако лъжат – да бъдат изобличени.
Мълчанието и криенето на политиците от публично сравнение, насърчава неинформирани избори по емоции и следователно е престъпление! Срещу държавата!
Да, и в двата случая говоря за морални престъпления, но не са ли те всъщност, довелите до оскотяването на толкова голям процент хора, до ликвидирането им като граждани.
Абсурно е българите да бъдат заставяни по всички и всякакви канали да следят, пък било и за минути до превключването, парада на глупостта, а да нямат гарантирано право да сравняват възгледи и поведение на онези, които имат реален шанс да ги управляват.
Значимите политици, ако са наистина такива, е време да поемат риска да бъдат пряко сравнявани един с друг – не да се крият всеки сред купчината собствени симпатизанти.
Незначителните – за да имат правото да се наричат изобщо политици, трябва да си извоюват правото, изпреварвайки останалите, отличавайки се, спечелвайки доверие. Докато не се докажат, мястото им е зад кулисите.
Политиката е сериозно нещо и ако продължим да я превръщаме едновременно в пошло шоу за некадърници и в монолози пред собственото безкритично огледало (само пред собствени симпатизанти), у нас тя няма да съществува. Както не съществува.
У нас политиката е чист бизнес, а бизнесът (на монополистите, олигарсите и обслужващите ги), е политика.
По този начин истинският, реален бизнес е обречен на непрестанни битки за съществуване и освобождаване от връхлитащи го усложнения, а истинската идейна политика с мисъл за перспектива, дори не може да се роди още. Единствената ПРОМЯНА се състои в засилването на една бизнес клика за сметка на друга.
