Живка Кехайова
Задача за размисъл през уикенда – що е то почтеност?
По различни определения почтеността е:
– Практикуването на честен начин на живот, както и последователно и безкомпромисно спазване на силни морални и етични принципи и ценности.
– Думата почтеност еволюира от лат. прилагателно integrity – „цяло число“, със смисъла на „цяло“ или „завършено“. В този контекст, почтеността е вътрешният смисъл на „целостта“, произтичаща от качества като честност и последователност на характера.
– В етиката, при обсъждането на поведение и морал, се казва, че индивид притежава добродетелта почтеност, ако действията му се извършват въз основа на вътрешна последователна рамка от принципи. В етиката, почтеността се разглежда като честност и истинност при всички действия.
– Почтеността означава винаги да мислите и вършите това, което е правилно, без значение какви са последиците. Когато притежавате почтеност, живеете честно, морално и без лъжа дори когато никой не ви гледа.
– Почтеност наричаме неотменното спазване на моралните принципи – честност, добродетелност. В английския език думата с подобно значение – integrity – еволюира от латинското intergritas, която назовава понятието за пълнота, цялостност, завършеност. Почтеният човек е цялостен човек, а морално укоримият е непълен, незавършен, несъвършен.
И сега въпросът с повишена трудност: как се доказва почтеност? Може ли да бъде почтен някой, който изземва правото той да определя нечия почтеност?
Власт и почтеност са несъвместими понятия, защото упражняването на власт е политика, а политиката е серия от компромиси и действия в рамките на възможното, което рядко е и желаното. Тогава? Почтена ли е концепция, изградена на базата на „въздух под налягане“, нереалност и откровена лъжа?
