Живка Кехайова
Играта „политика“ е за политици, или защо Слави няма да може да управлява и след следващите избори?
Както вече всички разбраха ИТН ще върне веднага мандата. Има малка интрига около третия мандат – ако някой го вземе и състави правителство, то ще е само за удобство на президента, за да не се каже после, че неговото служебно правителство е подготвяло президентските избори. И съответно парламентарните избори ще са през есента. Но интригата е малка, защото е прекалено видима и няма особен смисъл да се прави.
По-интересно е друго – не защо ИТН ще върне мандата, а защо никога повече, според мен, няма да управлява? В момента „птичката“ кацна абсолютно изненадващо на рамото на Слави Трифонов. Със сигурност не е очаквал такъв резултат и явно със сигурност не се е подготвял реално да носи отговорност. Глупаво е при 165 гласа да твърдиш, че нямаш мнозинство. Още по-глупаво е, като показваш, че не си готов да играеш политическата игра, т.е. да търсиш консенсус и най-вече – като покажеш, че всъщност пет пари не даваш за интересите си на избирателите си по време на двойна и тройна криза, да се надяваш да вземеш още повече гласове. Изпусне ли този шанс да стане политик, Слави Трифонов много трудно ще има друг такъв шанс, дори да смята феновете си за пълни идиоти. А той е достатъчно умен, за да знае, че това не е точно така.
Казано съвсем ясно, днес Трифонов простичко заяви, че не желае да става политик. Няма и да стане. Жалко до някъде – може би на ГЕРБ щеше да им е полезен кратък престой в опозиция.
Дори да предположим, че се случи второ чудо и някак вземе още гласове, те пак няма да са достатъчни за абсолютна власт и комфорт. Дори със 121 гласа – приблизително над 2,5 млн. да гласуват за него, пак ще зависи от още някого, защото по всяко време има поне няколко болни, или в командировка, депутати.
Да не говорим за това, че идеята как ГЕРБ ще изчезнат магически за негово удобство, не е дори фантастика, а е чиста илюзия. Нищо подобно! ГЕРБ, особено след представянето на едно наистина силно правителство, каквото направиха, за всеки човек, желаещ елементарна стабилност, а не живот по върховете, внезапно отново става привлекателен избор. И никакви промени на изборния закон няма да променят с много гласовете за ГЕРБ, каквото и чувство за хумор да имат българите в чужбина. Могат да вдигнат малко гласовете за ДБ и да се надяваме, ще изметат Мая и сие където им е мястото, защото все не ми се ще да повярвам, че има достатъчно на брой чак толкова елементарни българи, та да вкарат още веднъж подобна абсурдна и за трилър комбинация в НС.
Левите щат-не щат, вероятно ще се позавърнат към БСП, колкото и да не им се ще, та и там резултатът може да мръдне нагоре, а десните – след всички изяви на ДБ този път сериозно ще помислят десен ли е този политически субект и да погледнат програмата на КОД, например.
С други думи, отново трябва да цитираме прословутото: „Мислехме, че е за добро, пък стана пак същото“.
И пак ще става същото, и пак, и пак… докато не се изчисти идеята каква икономика ще правим, за да рамкират икономическите процеси политиките и политическите играчи. Защото именно икономическите процеси не ни отърват като народ, но все още не сме формулирали по-ясна перспектива, камо ли да я поискаме от политици – и то от нови такива.
Хубавата новина е, че каквото и да е следващото правителство – най-вероятно на ГЕРБ, то няма да управлява по старите правила и дори не със старите кадри, ако иска да управлява по-дълго. Няма да могат да си позволят реваншизъм, нито пък арогантност в обичайния размер. Ще им се наложи също добре да прегледат местните си листи и да ги очистят от лоялни и удобни, за сметка на кадърни – ако искат да управляват по-дълго и да докажат, че са сериозни политици и могат да играят играта „политика“.
Да се надяваме, че в едни условия на поне относителна стабилност, ще решим накрая накъде тръгваме и ще потърсим нужния водач.
