Живка Кехайова
Индийците са по-свободолюбиви и решителни от нас
Индия си сменя името. На 18 септември парламентът в Индия се събира на извънредно заседание, на което се очаква посредством конституционни промени името на многолюдната азиатска държава да се промени и тя да се казва Бхарат. Премиерът на страната Нарендра Моди вече използва бъдещето наименование на Индия при надписването на поканите за световните лидери за форума на Г-20.
И представяте ли си – никой в Индия не реве, че така се подменя историята на страната. Нещо повече, може да се заличи паметта за колониалната зависимост от Великобритания. При това цялата им съвременна икономика е на основата на земеделскта реформа, подарена им от колонизатора, която развивайки успешно базовия тогава за Индия отрасъл, натрупва ресурс за развитие на държавата.
А ние ревем за един колонизаторски национален празник и един паметник на колонизатри – по-лошо, не на колонизатори, а на окупатори, убили всички наченки на нормалност в икономиката и в политиката ни, така че и днес да не можем да се измъкнем от мъртвата хватка. Ако попиташ ревящите защо Русия, ако ще да е милеела за българите, не ги е освободила през 1833 година, когато не само се възсъздават Гърция и Сърбия при поредната Руско-Турска война, но и на сърбите за първи път им е позволено да заграбят българска земя, няма да могат да отговорят. То не го и пише в писаната под вещото руско ръководство история, която са учили. Повече, макар и накратко по въпроса – ТУК.
Между другото не на Гърция, а дори на Сърбия националният празник не е предварителния договор от примирието между Русия и Турция през 1833 година. Защо ли?
Защото независимо от слабостите и зависимостите им, са патриоти, а не като нашите нещастни измекяри, тръгнали вчера – на Деня на Съединението, да обслужват интересите на чужда държава – единствената, обявила се против великото дело на българите и опитала се да насъска и Турция да ни нападне, след като е насъскала Сърбия.
Ама какво се чудя, че има такива – достатъчно е да си припомним „словото“ на президента ни вчера в Пловдив и факта, че довлече Митрофанова – все едно да поканиш палача на погребението на жертвата. Браво на пловдивчани, че го освиркаха поне. Айде, Радев поне знае що ги върши тези неща, ама тия долу, дето се размятаха по места (добре, че бяха по неколцина – това е успокояващо)?!
Излиза, че индийското общество е доста по-зряло от нашето, нищо че се смятаме за голямата работа на базата на минало величие. Сега и тях ще трябва да догонваме.
Те си връщат древно име. Ние можем да си си изберем, например първото документирано споменаване на Аспарухова България, ако Писмеността, Независимостта и Съединението, толкова притесняват някого – и велики събития, и дълговечност имаме. Нямаме само характер и истински просветен патриотизъм, вместо тъпата патриотарщина.
