Живка Кехайова
Казано с едно изречение
Днес открих най-доброто опрделение за нашия свят, казано преди век. Казано е от българин, от чирпанлия, от художник. Ненапразно истинските художници са и мъдреци – нека си спомним, например Бешков с неговите неповторими епистоларни бисери. Художникът навлиза в самия вътък на реалността и е способен да завърже скъсаното, или да преплете този вътък по различен начин, за да видим ние – останалите и други варианти на тази реалност.
И така, днес просто ще цитирам Витко Бабаков: „Празен стадион е светът, щом в съревнованието по човечност губи по-добрият“.
Витко Бабаков е роден на 20 юли 1887 г. в Чирпан. Популярен живописец от междувоенния период, той работи предимно в областта на пейзажа. Участва в ОХИ и в окръжните изложби в Пловдив. В периода 1926 – 1929 г. Бабаков, заедно с пловдивските художници Цанко Лавренов и Данаил Дечев, правят шест съвместни изложби.
През 1912 г. в Пловдив е създадено Дружеството на южнобългарските художници: на организирана от Григор Савов изложба са поканени да участват всички художници от Южна България, с идеята да се обединят в едно дружество с център Пловдив. Участват 16 автори, които стават негови основатели. Сред тях е и Витко Бабаков – назначен е за творчески секретар на Дружеството. Това обединяване на южнобългарските художници изиграва важна роля за развитието на изкуството в Пловдив – приобщаването на публиката, подобряването на условията за работа на творците, проучването на българските традиции са само част от постигнатите цели на основателите.
Творби на Витко Бабаков: „Куршум – хан“, „Зимен пейзаж“(1920), „Историческата църква с.Батак“(1921), „Леносъбирачки“(1928), „На черковище“(1928), „Джумаята“(1928), „Областно събрание“, „Черно море“, „Река Марица“, „На паша“, „Тъга“(ХГ Пловдив).
Умира през 1937 г. в Пловдив.
