Живка Кехайова
Според Йошка Фишер, големият проблем на демокрацията при външната политика възниква, когато има разнобой между ценностите на демокрацията и интересите.
Особено сложно става, когато този разнобой е в позицията на силна държава спрямо по-слаба такава. При възникването на ЕС е написано, че всички държави са равноправни, просто едните са по-силни, а другите по- слаби. Да, де!
Същият принцип, според мен важи за всички и всякакви нива на политиката – национална, регионална, местна. Напълно важи и за самите политици като личности. Още по-лошо – важи за отделните групи хора и дори за отделните индивиди.
Дори да постигнем уникално добре разписано законово равенство в правата и задълженията на хората, на групите, на съсловията, на държавите… и да успеем да им вменим еднакви ценности, как точно ще държим в баланс ценности и интереси, особено при наличие на разлика в силата?
Ако си мислите, че това са отвлечени разсъждения – заблуждавате се. Примерно: моите интереси са умните, образовани, инициативни хора да получават адекватна оценка на труда, реализацията и социалния си принос (като заплащане) и съответно свободата да продължават да се развиват. Следователно ще изисквам тип политики и закони, които да оставят максимален ресурс у тези групи хора.
Женицата, която срещнах преди малко, има други интереси – максимален ресурс да бъде прехвърлен към необразовани, съответно безработни, непредприемчиви и даже мързеливи хора, защото и те искат да живеят добре. Само че въпросният ресурс трябва да се вземе от първата категория. Как тогава фактът, че и двете смятаме, че децата, болните и инвалидите трябва да са защитени (т.е. приемаме като социална ценност да отделяме ресурс в тази посока), ще помогне по някакъв начин да искаме едни и същи политики и закони?
Помислете преди изборите с кой от политическите субекти ценностите и интересите ви са в баланс! И да знаете, колкото и да ви харесват едни ценности, колкото и да са ваши, ако интересите ви не съвпадат със защитаваните от въпросния политически субект, никак няма да ви е добре съвсем скоро, след като го изберете. Обратното също е вярно.
Внимавайте и мислете! Друг е въпросът, че при демокрациите надмощието е на мнозинството, дори то да е ретроградно и дърпащо назад. Това е рискът!
И пак опряхме до мантрата, която от години припомням – няма незряло, назадничаво, слабо образовано и лошо работещо общество, което да живее добре. В него добре са само определени групи у които е силата. В повечето случаи се менят само на пръв поглед:)
Групите се сменят – влиянието на силата не. Дори всеки ден да ги редуваме политическите субекти, не работи ли всеки един, или поне повечето да се промени качеството на обществото – все тая.
