Живка Кехайова
Тези дни изчетох доста разсъждения на тема кога ще се оправи България и повечето бяха или пропити от злоба, или тъпо носталгични, или неприложими
Напълно – никога, просто защото процесът на развитие е вечен. И понеже, въпреси всички пречки, България непрестанно върви напред, макар и бавно, въпросът е как да позабързаме този процес.
- Максимално бързо и качествено трябва поне да намалим руските „пръстчета, че и юмруци“, които натискат икономиката ни. 50% по-малко такива, 50% по-висока икономическа скорост. И тук въобще не говоря за каквато и да е идеология, защото въпросните „пръсти и юмруци“ идеология нямат – имат само икономически интереси, които изискват да им стоим порта към ЕС, а не да бъдем наистина страна от ЕС с всички действащи механизми за бой по подобни. И които ни заразяват със собствената си изостаналост и ретроградност точно, за да не дръпнем. В момента това е особено важно. Бързам да допълня, че трябва да внимаваме и да регламентираме стриктно законово всякакви бъдещи подобни попълзновения, без значение откъде идват.
- Образованието да започва от яслата с формирането на три много важни компонента за успешност: съзнание, че сам и лично носиш отговорност за изборите си и качеството на собствения си живот. Умения за работа в колектив и изграждане на емпатия – т.е. създаване на граждани, способни да създават общество и обществени отношения. И не на последно място, съзнаване, че дългът да си полезен на общността, е онова, което ти придава стойност като обществена личност и нищо друго. Достойнството е функция на полезността, благородството е функция на рицарските качества – спазване на думата, ненападение на по-слаб и защита на слабите и невинните. Все простички неща, които мнозина не формират нито у себе си, нито у децата си.
- Изграждане на умения за учене и квалификация през целия живот и буквално втълпяване на това, че да си невеж и тъп (не говоря за здравословни проблеми), е унизително.
- Уважение към правата – не само своите, но и към чуждите, и стриктно спазване на задълженията. При неспазване на задълженията, нямаш моралното право да изискваш и права.
Разбира се, има и още много важни неща, за да бъде гарантиран просперитет, но от тези, струва ми се, трябва да започнем. Ако изградим тази основа, ще е далеч по-лесно да бъдат формирани останалите., повечето от които са и силно променливи в зависимост от предизвикателствата на съответното време. Не само на нас, на целия свят предстоят радикални преструктуриране и целеполагане, свързани с огромни проблеми, при това в ужасна динамика. Човеците, които нямат основата да са човеци, или ще се превърнат в социален отпадък, или ще превърнат света ни в отпадъчен продукт на обречена цивилизация.
