Живка Кехайова
Макрон претендира да е новият европейски лидер и на фона на Шолц, това не е трудно
Страхливата, гънеща се, омрънкваща позиция на Шолц по най-важните европейски теми – от войната в Украйна до земеделските производители и от европейската сигурност до рационализиране на зелената сделка чрез елементарен баланс на желания, възможности и реализъм, отваря огромно място за амбиции.
Между другото и САЩ отвори място за амбиции на нови лидери, включително в световен мащаб, с продължаващата от Обама насам и все по-засилваща се тенденция за неспособност за овладяване на процеси и за решителни действия, съпроводена със серии интересчийски предателства, които САЩ вече няма с какво да оправдае.
Лидерството приключва с края на моралния императив и обкновено е грозно, античовешко (пример Путин и Русия), или просто мижаво, нефелно и противно (пътят, избран от САЩ, ако случайно не се случи чудо там).
Та да се върнем на Макрон и Шолц. Докато Шолц демонстрира отвратителен страх и не само, обяснявайки, че Таурос няма да даде, щото да не би това до вкара Германия във война, Макрон събира европейските лидери и освен ясни и допълнителни мерки за подготовка на Европа да защити своята сигурност и поддържа Украйна, директно заявява, че е възможно и контингент на НАТО да влезе на територията на Украйна.
И не, такъв контингент няма да влезе да се бие директно с руснаците, както нашенските копейки, Корнела и сие дрънкат, а е отдавнашна умна идея, която трябваше да бъде осъществена още в началото на нахлуването на Русия. Контингент на НАТО в Украйна можеше да гарантира зона на безопасност на украйнците, да предотврати напускането на страната от милиони, да сложи ясен знак към руснаците, а и към целия свят. И картината щеше да е друга, но в началото на войната освен, че нямаше никакви лидери, нямаше още и амбиции, пък и надеждата, че някак интересът ще си върви, въпреки всичко, още съществуваше.
Да се надяваме, че амбициите на Франция и тези на Велкобритания за лидерство, ще се подхранват едни други и ще доведат до преосмисляне на позициите на съвременните политици относно издиганата в демократичния свят десетилетия вече в култ политика, отговаряща на най-грозната българска поговорка: „Преклонена глава, сабя не я сече“.
Да – не я сече, стъпква я!
