Живка Кехайова
Мрънкащите хора. Мрънкането като наркотик
„Има много хора, които са винаги в очакване да се случи следващото нещо, срещу което да реагират, което да ги раздразни или обезпокои — и неизменно намират такова бързо-бързо. Те са пристрастени към това да разстройват себе си и да изпитват гняв така, както други са пристрастени към някой наркотик. Чрез реагиране срещу това или онова те утвърждават и усилват усещането за аза си. Дълготрайното негодувание е „чувство на обида“. Да се чувствате засегнати, обидени, означава да се намирате в постоянно състояние на „против“ и поради тази причина чувството на обида съставлява важна част от егото на повечето хора. Колективното „чувство на обида“ може да оцелее в продължение на векове в психиката на един народ или едно племе и да подклажда безспирен цикъл на насилие.“ – Екхарт Толе
Имам чувството, че Толе е живял в България, или поне на Балканите, макар че е видимо и израждането на всички общества в тази посока. Мрънкането като феномен, съзнаването на собствената стойност само и единствено, когато си против – няма значение какво, или кого, откриеш враг (нищо по-лесно от това), е всъщност отказ да носиш отговорност за собствения си живот. Мрънкането е най-лесният опит за себедоказване, който не изисква нито работа, нито дори елементарно усилие. И да, мрънкащите са болни, макар и не здравословно хора. Личностно болни и зависими са от нуждата да се оневинят чрез друг.
Със сигурност никой никъде не е виждал щастлив, успял според собствените си критерии (успял, според другите човек – не важи, защото може да е счупено нещо същностно важно за него), който да мрънка на останалите, или срещу останалите. Ако нещо не му харесва, той аргументирано предлага ясно решение, или търси по-информирани и знаещи по проблема от себе си, за да бъде намерено решение. Такъв човек никога не е „против“, а е за – нещо по-добро. Но не абстрактно по-добро, а конкретно и изпълнимо в дадени условия.
Просперитетът на едно общество зависи от съотношението между мрънкачи и вторият тип човеци. Следователно решението на проблемите ни ще дойде с отговора на въпроса как от свръхпроизводство на мрънкащи, като общество можем да преминем в добро производство на личности, способни да поемат отговорност и платят цената на изборите, постъпките и пътя си към щастие. Лично! Това не означава, че няма да бъдат допускани грешки, но означава, че тези грешки ще могат да бъдат поправени. Лично!
