През погледа на главния редактор: Оцеляването на партиите, съставили правителството, ще зависи от външната му политика

Живка Кехайова

Оцеляването на партиите, съставили правителството, ще зависи от външната му политика

Очевидно правителство ще има с премиер Росен Желязков. Очевидно не е правителството, което който и да било от чиито и да е симпатизанти, би пожелал. Но явно това е възможното правителство в този момент, а че държавата се нуждае спешно от правителство, вероятно знаят и децата в детската градина.

Дано партньорите в него разбират, че оцеляването им като политически субекти, основно ще зависи от външната им политика. Ако си позволят завой на изток по време на процеса за прекрояване на света, протичащ днес, са обречени не в дългосрочен, а дори в краткосрочен план. Очевидно е вече, че каквито и стъпки да възнамерява да сътвори Тръмп, сътрудничество с отслабената и разкапваща се Русия не е сред тях, освен ако Путин не приеме договор срещу Китай, какъвто не може да си позволи, защото Китай вече е в Русия и държи оглавника й, както и камшика. Ако дори БСП проумее това, може поне малко да забави падането си.

Тестът ще бъде подписването, при това максимално бързо на договор с Украйна.

Най-важната вътрешнополитическа задача на това правителство пък, е бюджет с 3% дефицит и незабавно влизане в еврозоната, както и структуриране на администрация, действаща като в нормалните държави, т.е. като преграда за корупцията на ниско, битово ниво. На високо ниво корупцията е незаобиколима в която и да е съвременна държава, защото е същностен механизъм на действие на глобалните парични потоци, които са и политически такива. Важното е да не се разплисква чак до приземните и „етажи“ и „мазета“, както е у нас.

Ако се справи и с децентрализацията, ще е съществена стъпка напред. Що се отнася до съдебната система, трябва да си наистина неадекватен, за да не проумяваш, че сегашното й състояние вече не е полезно за който и да е сериозен политически играч. Вярно, проблемът е, че у нас несериозните политически играчи са мнозинство, а и не стана ясно дали има капацитети у нас, които да са наясно как е нужно да се реформира. Но въпросът с „нужното“ вече не е на дневен ред, задължително е.

Дали ще проработи и дали ще е способно изобщо да се движи, при това в правилната посока странното, съчленено от вървящи в различни посоки крайници политическо животно, на което казваме правителство, ще видим. Но политическата глупост винаги води до такива митични чудовища, зад които надничат и едни още по-страшни.