Живка Кехайова
Привличането на периферия става по-важно от всякога
И в бизнеса, и в политиката, спреш ли да вървиш напред, вече си изостанал. Този основен принцип от доста време се неглижира от партиите у нас. Едва ли аз трябва да ви казвам, че предизборната борба е вече във вихъра си и по-скоро блъска на война. Война не на идеи и програми, не на перспектива, а на групи и групировки.
Към този момент реториката е изцяло насочена към твърдите ядра и към никой друг, защото само твърдите ядра са в състояние да приемат безкритично пълната тъпотия, която изговарят и пишат двете основни партии, а и всички останали до една. Цялата стратегия се основава на царското: „Вервайте ми!“, но всички вече знаем, че не бива да вярваме. Само твърдите ядра от фенове, които вече са сложили не наочници, а направо превръзки, рецитират в захлас из Фейса: „Нашите не може да са лоши и грешни – чуждите не може да не са“.
Ако кампанията продължи така и изборите завършат както ще завършат на такава база, всички ще са загубили и това, че някой е загубил по-малко от друг, няма да е победа.
Ще спечели този политик и тази партия, който и които успеят да привлекат периферен вот, защото ще означава, че имат бъдеще. Партия, която не е успяла да привлече точно на тези избори периферен вот, може да се обърне към траурна агенция, независимо кога точно ще й е нужна в следващите няколко години. Защото това са последните избори без нов политически субект, който да обере протестния и периферен вот поне веднъж, следователно последните, при които някой от досегашните субекти да заяви наличие на адекватност.
Ще разберат ли това водещите партии, зависи от степента им на суицидност и наличие на елементарна разсъдъчност. А дали изобщо са способни да проведат нужната за периферен вот кампания, е една друга и още по-сложна тема.
