Живка Кехайова
Разтегливите граници на морала го превръщат в антиморал
Една реч на Теодор Ушев броди из Фейсбук като манифест, „кърваво писмо“ и аха-аха като – „Имам една мечта…“. Мнозина, които не са прочели с разбиране дори това, което той сам е написал, го титуловат като смел, защото си казал какво мисли за войната на Русия срещу Украйна след филмовия фестивал в Москва, председателстван от върлия путинист Никита Михалков.
Не отричам, думичките са добре, даже чудесно наредени, а това не е изненада – талантлив творец, на когото думите и картините са му работата. Но!!!
Както вече някъде писах, думите не могат да заменят в този случай неморалните действия – а именно да легитимираш събития на държава-терорист чрез творчеството си – в случая чрез свой филм. Да легитимираш един нищожен като личност Михалков, чрез приетата покана за участие. Между другото, освен българският „φ1.618“ на Ушев, има само още един европейски филм – това е продукцията на Румъния/ Франция „Жената на мъртвеца“. Явно огромната част от европейските творци – едва ли по-малко талантливи, нямат толкова разтегливи граници на морала.
А казвам: „в този случай“ – защото думичките Ушев ги ниже по видео от САЩ! И това нито е смело, нито пък кой знае колко морално. Бих го счела за наистина смел творец, ако поне беше отишъл на крака в Москва, да застане на трибуната и да обяви, че е участвал единствено, за да може очи в очи да им каже истината. Чела съм, че ГОЛЕМИТЕ така правят. И дори съм виждала някои да го правят.
И един такъв акт, би бил вече морален – без онези разтегливи граници, които го превръщат в антиморал и оставят гадничкото: „И вълкът сит и агнето цяло“ да бележи талантливи творци с усещане за нечистоплътност.
Добре, че баща ми още в ранното ми детство успя да ми обясни разликата между голям творец и голяма личност, заедно с факта, че двете неща всъщност рядко се припокриват. Точно сега – във времето, ясно чертаещо границата между добро и зло, виждаме това много ясно и при доста от знаменитостите ни, медиите ни, издателствата ни, преподавателите ни…
Жалко!
