Живка Кехайова
Студентите са като врабчетата. Врабчетата са биологичният индикатор за чиста природа. Студентите са индикаторът за чиста идея и чиста борба
На тази дата през 1990 година започва студентска окупационна стачка на СУ „Св. Климент Охридски“ срещу правителството на Луканов. Последват окупационни стачки на практика във всички университети. Припомням го, защото студентите (не единици, предвождани от преподавател, при когото трябва да вземат изпит), а като цяло, винаги са участвали с цялата си страст и младежко пренебрежение към последствията, във всеки бунт, заченат със значими и чисти помисли и идеи от чисти хора. Бяха и на щурма към НС и на протестите преди това в Жанвиденовата зима – от всички университети, десетки хиляди. Участваха и в 2013 година.
Нека всеки водач на нещо си като бунт днес, си зададе въпроса защо студентите не са с него. Спомнете си началото на прословутите протести. Две седмици след началото им студентите изчезнаха от тях.
Никакви студенти не тръхнаха след вдигнатия юмрук – заместиха ги Мая, Мутрите и сие.
Студентите не подкрепиха нито една проява на „Възраждане“, нито пък на „Боец“, „Атака“ и т.н. формирования. Ужас, но масово и на Росенец ги нямаше. Край БСП никога не ги е имало. Край ГЕРБ също не се тълпят. Спазват желязна дистанция спрямо Кирил Петков и Асен Василев. За Рашков и Радев да не говорим. Около ИТН не се завъртяха – биха дузпа още след първата поява на Слави с охраната му в Пловдивдсия университет и неспособността му да артикулира читав отговор на няколкото зададени въпоса. Младите, дето „го спонсорираха“ с глас или не бяха толкова млади (вече си имаха изкривяванията, плюс перверзно чувство за хумор), или бяха доста далеч от академичните среди. За ДПС е ясно… Да не изброявам всички.
Не, не са изчезнали. Не, не им е безразлично. Не, не им пречи дистанционното обучение, дори би ги подпомогнало при придобит хъс.
Няма ги, защото зад всичко стои нещо мръсничко, или направо вонящо мръсно. Студентите като общност никога не са цопали в тинята, крещейки: „Нашата тиня е по-читава от вашата тиня“. Те на своите 20-тина година винаги са знаели и във всяко време, че тинята си е тиня.
Затова са надеждата. Видите ли в определен момент студентите от водещите университети да тръгнат (обикновено начело с тези от „Климент Охридски“), не губете време и ги последвайте, пазете им гърба!
И обратно – като виждате, че не тръгват, защо джапате в мръсотията и боклука с надеждата, че ще се превърне в нещо добро? Няма да се превърне. Те го знаят – инстинкт ли е, интелект ли е…
А вие? Ще се дерете един срещу друг като кучета, пуснати на бой от зли стопани, за да им заработите по някой облог? Ако това ви е мисията в живота, такъв и ще е животът ви.
Помислете! Премислете! Спрете се за малко и седнете, каквато е традицията преди път, за да си спомните накъде изобщо искате да вървите! Ако за миг спрете да лаете и да се биете, може би ще се сетите, че всъщност не сте кучета, а онези, които трябва да пазят гърба на младите – на най-младите.
