Една притча за тънката граница между свободата и робството, за доброволното робство, в което всички ние участваме. И която звучи повече от актуално в днешния ден.
Вижте – казал фараонът един ден на своите жреци – тези дълги върволици от роби, които носят камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова по-добре за нас. Но всъщност те ни струват немалко, а не работят достатъчно. Охраняват ги огромен брой войници, но колкото повече роби имаме, толкова по-голяма е опасността от бунтове и толкова повече трябва да засилваме охраната. Освен това трябва да ги храним добре, за да могат да вършат тази тежка работа. Вижте колко бавно се движат, а стражата не прави нищо, за да ги накара да работят по-бързо… Но така или иначе, те са мързеливи и склонни към непокорство… Трябва да променим нещо.
Ето какво. Нека утре преди изгрев глашатаите разнесат навсякъде указ на фараона, който гласи следното: „От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите ви, а за всеки донесен камък, ще получавате по една монета. Монетите можете да обменяте за храна, дрехи, жилища и дори дворци. От днес нататък всички вие сте абсолютно свободни хора!“
На следващия ден фараонът и жреците отново се събрали да видят какво се случва в долината, където преди това робите носели камъните. Това, което се разиграло пред погледите им ги поразило. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от тях, а някои носели по два камъка наведнъж. Част от предишните стражари на бившите роби също носели камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.
Минали няколко месеца и фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава какво се случва с неговите поданици.
А промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в неголеми групи и измислили технически приспособления, с които да носят повече камъни, появили се хора, които вършели разни услуги, разнасяли храна и вода.
„Със сигурност ще измислят още нови приспособления… – доволно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и началник, може би ще си организират и съд… Е, нека си избират. Сега носят много повече камъни, смятат се за свободни, но по същество нищо не се е променило – както и преди, те носят камъни…
