Веднъж при Бога дошла една жена. Тя била прегърбена под тежестта на един голям чувал.
Главата й била наведена напред, а погледът й бил тревожен и бдителен.
‐ Много си се уморила – обезпокоил се Господ – свали тежестта от раменете си и седни да си починеш.
‐ Благодаря, нямам много време, аз само за малко – отговорила жената – само искам да помоля и после ще си вървя! През това време всичко може да се случи, а после няма да мога да си простя.
[ad id=“225664″]
‐ За какво искаш да помолиш?
‐ Ако с детето ми се случи нещо лошо … Дойдох да те помоля да го спасиш и запазиш!
‐ Но аз това и правя – сериозно казал Господ – нима съм ти дал повод да се съмняваш в моята грижа?
‐ Не, но … В живота има толкова много опасности, лоши влияния, остри завои … А той е в такава възраст, че иска всичко да опита, навсякъде да влезе … Да се покаже. Много се страхувам, че ще го отнесе потока … Ще сбърка и ще го боли.
‐ Е, следващият път ще бъде по‐внимателен, защото ще научи нещата по трудния начин и ще разбере какво е болка – казал Господ– Това е добър опит! Защо не му даваш да се научи?
[ad id=“225664″]
‐ Защото искам да го избавя от болката – самоотвержено възкликнала майката – ето, ти виждаш, аз нося винаги със себе си този чувал със слама, за да го подлагам там, където той може да падне.
‐ Но той може да падне навсякъде – замислено отговорил Господ – даже от собственото си легло може да падне.
‐ Да, но има такава пословица „Ако знаеш къде ще паднеш, там би си постлал“, така аз се опитвам да го обезопася.
‐ И ти искаш, аз да го обградя отвсякъде със слама? Добре! А сега погледни.
И Господ направил цяла купчина слама и я хвърлил в света. Сламата попаднала точно в целта, тя обиколила отвсякъде синът на жената, отделяйки го от всякакви опасности и несгоди, от всички съблазни и изкушения, а с това и от живота. Жената видяла как нейния син се опитвал да се движи насам и натам, разтварял сламките и искал да се промъкне през тях, но сламата стриктно се придвижвала около него, готова да смекчи всеки удар, отправен към него. Синът се мятал, опитвал да пробие сламената ограда, но накрая се отчаял и се ядосал. Извадил от джоба си кибрит и подпалил сламата. Избухнал огън и картината се изпълнила с дим.
[ad id=“225664″]
‐ Сине, – закрещяла жената – идвам ти на помощ!
‐ Искаш да прибавиш в огъня още слама? – попитал Господ – имай предвид, че колкото повече слама поставят родителите, толкова е по‐силно желанието на децата да се измъкнат от нея на всяка цена. Ако това не стане, човек може да подпали и живота си. Нали той не знае какво е болка и какво означава да направиш избор ….
‐ Но аз не мога да допусна това! – заплакала жената – моят чувал със слама ще го спаси!
‐ Ти си мисли, че това е чувал със слама, но жестоко се лъжеш – казал Господ – в действителност това е чувал с проблеми. Всички ужаси, които си представяш, всички опасения, които живеят в теб, всичките ти страхове, с които си изпълнена, се намират в този чувал. Всичко, за което мислиш и се тревожиш, набира сила и се разраства, защото ти му даваш енергия за това. Поради това твоя товар е толкова обременен и твоят гръб е уморен …
‐ Нима аз не трябва да се грижа за сина си? – в недоумение сбърчила чело жената – и това ми го казваш ти, Господи?
‐ Грижи се, колкото искаш. Това е работа на майката. Но не трябва да се безпокоиш. Аз ще се погрижа за него. Позволи ми да си върша работата. Просто не ми пречи. Но това както разбирам е въпрос на вяра…
‐ Знаеш ли какво, Господи? – след като помислила жената заговорила – ще ми дадеш ли кибритена клечка?
‐ Разбира се, а какво ще правиш с нея?
[ad id=“225664″]
‐ Ще запаля чувала с проблемите си – усмихнала се жената – и ще се науча да ти се доверявам истински. Падайки и ставайки, грешейки и поправяйки грешките си, с благодарност приемам и радост, и болка. И помогни на сина ми да направи същото.
‐ Това е правилно решение – усмихнал се Господ – ах, тези тревоги! Огън да ги гори!
‐ Доверявам ти се и ти поверявам сина си – шепнела жената, като гледала как чувала с проблеми се превръщал в пепел. Гърбът й се изправил, вдигнала нагоре глава, а погледа й станал ясен и чист – аз вярвам, Господи, че всичко това се случва в полза за самите нас. Сега, аз наистина вярвам!
Източник: zajenata.bg
