Снощи се състоя среща с първия събеседник, поканен за участие в инициативата „Красивите лица на Стара Загора“ – Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“.
„Благодаря на Dolap БГ, Международен младежки център – Стара Загора и Община Стара Загора за тази възможност. Беше интересен експеримент и за мен самия. Опитах да бъда докрай искрен“ – написа той днес във Фейсбук профила си.
И наистина беше докрай искрен, с което приятно изненада пожелалите да поговорят с него – без грам фалш, или опит образът му да отговаря на нечии очаквания. Точно това спечели аудиторията.
Беше много интересна вечер, с много споделени интересни неща. Ще се спра само на на най-важните и касаещите общността Стара Загора, както нарича Първан родния си град. Общността, която според него го е омагьосала и в полза на която не престава да работи, просто защото му е важно – на самия него като същност, като личност и позиция.
Първата му гражданска инициатива е още от ученическите му години (роден е през 1982 година). Хлапето тогава, се заема с първата си лична кауза в полза на общността Стара Загора. Започва подписка Стара Загора да не е в област Хасково (и такъв безумен момент имаше), а да е център на самостоятелна такава.
През последните години свързваме името му със „Запазете Бедечка“ и успешния край на сагата с опазването на парка като такъв.
„Това беше много чист порив, много чиста кауза и мисля, че накрая дори собствениците на парцели в парка го разбраха“, сподели с удовлетворение Първан Симеонов. – „От дете обичам да обикалям Стара Загора, всяко кътче, да усещам настроението, което носи всяко местенце и ми е важно да запазя тази възможност и за другите“, поясни той непримиримата си позиция.
Щастлив е, че покривът на новата гара на Стара Загора ще е зелен. Видял проекта, в който покривът е жълт и веднага го жегнало – нали е Бероец до мозъка на костите си. Всъщност е запален фен на всички старозагорски отбори, без значение в коя група са. Поговорили и с фен клуба на „Берое“. За негова радост в Общината веднага „грабнали“ идеята – тогава под формата на хвърчащо листче… И така – покривът ще е зелен:)
Сега се е заел с реализирането на страхотна идея – създаване на арткварталче в Стара Загора. И да, на града на художниците и поетите, ужасно му липсва такъв. Мястото е избрано – по ул. „Сава Силов“ – от кафето на творците „Пегаса“ на юг, включвайки старите къщите на знаменитите старозагорски архитекти и възстановяването им. Вече е предприел стъпки за връщане на статута на едната от тях като паметник на културата. Много се радва, че дори от тези първи, предварителни разговори и местната власт се е запалила.
„Вълшебно е там – едновременно в идеалния център и в същото време тихо, истинско – цял различен свят…“, с жар описва новият си проект Първан.
И да, може да разчита изцяло на подкрепата на ЗАРАТА, защото това е една от най-красивите и полезни за Стара Загора каузи.
Първан Симеонов за местната власт в Стара Загора: Няма такова нещо като идеална власт, където и да е. В Стара Загора ми харесва това, че властта и институциите са близо – хич не са съвършени, но пък можеж да им „дуднеш“ непрекъснато. Няма бариера. И чуват като го правиш, ако не веднага, то с времето. Има чуваемост, има непосредственост, има диалог и добронамереност. Ние сме от онези, които снимат счупени плочки по нов тротоар, дупка в нов асфалт и т.н. Сърдят ни се, но ги оправят. Сърдят ни се и питат защо виждаме само проблема, а не и хубавото. Виждаме го хубавото и ни радва, но съм убеден, че всяка една власт се нуждае от коректив, иначе природата на властта е такава, че се самозабравя. С други думи, при тази непосредственост и чуваемост между институции и граждани, Стара Загора има късмет.
Питате за местните избори наесен. Не съм го „броил“ Живко Тодоров, но и без да го правя мога да преценя, че е един от най-популярните български кметове. Ако се кандидатира отново – не знам дали ще го направи, вероятно ще продължи работата си. Не са му малко проблемите с тези ремонти и не само с тях, но е разбран и работи.
Първан Симеонов и политиката: Дали аз съм получавал предложения да вляза в политиката? Естествено, че съм получавал. Ама не мога, не ставам за тая работа. Много съм консервативен, никак не съм адаптивен, много съм… – абе аз един човек не мога да разочаровам. Ще се чувствам ужасно и никога няма да ми мине, ще ме яде отвътре, че съм го направил, камо ли да разочаровам поне половин народ, което е неизбежно в политиката. Нямам ги качествата за политик, не съм готов да се изцапам, а е задължително и не само у нас, навсякъде. Политика се прави с компромиси, с необходимост понякога да стъпиш върху себе си и върху други. Не е чиста работа, но е много важна работа, за която аз обаче качества нямам.
Първан Симеонов за себе си: Себе си съм и ме гори отвътре, когато се заема с нещо, за което ме боли – като „Бедечка“, като арт квартала сега. Ядосвам се за глупости – че хората паркират пред блока, а не на паркинга, например, че не се спазват правилата – глупости, дреболии някакви за повечето хора, но аз продължавам да се ядосвам. Нали ви казвам – консервативен съм. Да, личността трябва да е на първо място, ама каква е тази личност, която не мисли за другите. За мен е важно, даже не мога да си го представя като как се живее без да мислиш и правиш нещо за другите. Важно е да има правила и хората да ги спазват… Такива неща…
Е, не може да се разкаже всичко. Ако има следваща среща, или го разпознаете на улицата – много често е в Стара Загора, спрете го и поговорете. Дори ако е с красивата жена, която го придружаваше на срещата и с която имат много щастлива връзка, както призна Първан, той няма да ви отмине. Общността Стара Загора е част от същността му. Мисля, че и той е част от същността й.
