Човек вървял из града, потънал в собствените си мисли, и изведнъж осъзнал, че стои на едно място. Оглеждайки се, той разбрал, че е притиснат в ъгъл и обратен път няма.
Почувствал се толкова потиснат, че легнал и заспал. И му се присънило, че продължава да върви и никакъв ъгъл няма. Това толкова му харесало, че решил да не се събужда.
Друг човек се оказал в ъгъл. И бидейки човек волеви и целеустремен, решил да се бори с ъгъла. И той се борил, борил, измисляйки все нови и нови способи за това. И забравил, че някога имал съвсем друга цел.
Трети човек попаднал в ъгъл. Забелязал, че не е сам в него. Запознал се с други хора, научил техните истории, проявил съпричастност. И към него проявили съпричастност.
Получил усещане за общност и след това така потънал в делата на общността, че не му останало повече време да разсъждава за никакви ъгли. И вътре в себе си се радвал на това.Вървял, вървял четвърти човек и случайно влязъл в ъгъл. Отчаял се и се приготвил да умре.
Наблизо минал друг човек, видял първия и му казал:“Няма никакви ъгли! Сам си си измислил ъгъл и сам си седнал в него“.
Първият възразил:“Как така?! Ето го ъгъла, ето ме и мен, изход няма и това не е измислица!“.
-Може и да си прав, – отвърнал другият – но разсъди сам: кое ще ти донесе по-голяма полза – истината за това, че си в ъгъла или лъжата за това, че ъглите не съществуват?
Първият дълбоко се замислил.И унесен в мислите си, направил крачка, после втора …Отначало човекът не забелязал какво се случва и това, нито пък това, което го заобикаля. И когато вдигнал глава, видял, че светът е друг и той самият вече е друг.И искрено се усмихнал, за пръв път от много време насам.
