ЗАРАТА честити Деня на будителите на всеки българин, който е съумял „да събуди“ поне един за размисъл, за развитие, за съзидание. Представяме ви хореографа и режисьор, създател и продуцент на фолклорен ансамбъл „Българе“ Христо Димитров – личност с възрожденско виждане и проекти за будителство и опазване на българщината.
Роден е на 7 октомври 1969 г. във Варна, но живее и завършва средно образование в Шумен. От десетгодишен танцува народни танци в самодейни състави. След отбиване на военната служба във флота, превръща хобито си в професия. От 1990 г. е редовен студент в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив в специалността „Хореографска режисура“. Дипломира се през 1994 г. в класа на проф. Петър Луканов. Живее в Пловдив и се реализира в предприемаческия, издателския и рекламния бизнес до 2000 г., когато се премества в София. Има дъщеря Николая (1996) от първия си брак. През 2002 г. с активната финансова подкрепа на британския поданик Ян Чарлз Андерсон подготвя създаването на първия частен професионален фолклорен ансамбъл у нас. На 1 октомври 2002 г. Христо Димитров и сестра му Елена Андерсон полагат началото на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“.
– Г-н Димитров, как се чувства един съвременен творец и будител в България?
– Аз се чувствам изключително добре в България, защото съм един не умерен патриот. Няма как да живея в друга държава, освен в България. Плюс това работя в областта на фолклора. България има най-богатият в ритмично отношение фолклор на планетата Земя. Това е едно изключително добро съвпадение, че живея тук. Все едно е да се увличаш по бойни изкуства и да се родиш в Китай, или да искаш да станеш филмова звезда и да се родиш в Лос Анжелес… За творец като мен това е точното място. От една страна държавата ни не е достатъчно силна икономически, за да отделя сериозни средства за култура. От друга страна пък българинът е изключително щедър човек. Доказали сме го още през възраждането със създаването на училища и особено със създаването и на читалища. Не сме имали държава още и все пак сме започнали да съхраняваме българската култура, да развиваме театъра, да съхраняваме и развиваме изкуството. Феноменът читалище го има само в България и достатъчно говори за това какви хора сме. И днес има съвременни будители. Не са много, но няколко в един град са напълно достатъчни, за да са пример и градът да се развива в духовно отношение. А ги има във всяко българско селище.
– А Вие при кои старозагорци – будители бяхте днес?
– При Спиродон Спиров, собственик на „Све Флекс“ и Живко Стоянов, изп. директор на „Монтаж инженеринг“. Те двамата са и почетни воеводи в нашата организация „Пазители на българщината“. И двамата са си родени лидери, имат и финансовата възможност да работят самостоятелно и да водят други след себе си. Сами си определят свои каузи, работят по тях, представят ги пред останалите воеводи. Стара Загора може да се гордее с такива патриоти. Аз пък съм щастлив, че „Пазители на българщината“ обединява подобни хора от цялата страна, свързани помежду си чрез любовта към България. Те са от различни социални слоеве.
– Имате ли обща кауза?
– Да. През 2017 и 2018 година работим всички воеводи заедно по каузата да популяризираме българската личност с най-голяма заслуга към човечеството до момента – кан Тервел, спасителят на Европа от арабското нашествие. Единственият, канонизиран и от Католическата, а вече и от Православната църкви. Подготвяме филми, включително филм на Дискавъри на английски език за цял свят, брошури, паметник предстои да издигнем в Стара Загора заедно с „Трейс“ на Николай Михайлов – още един старозагорец. В западна Европа Тервел има паметници, престъпление е да няма в държавата, управлявана от него. Много малко българи знаят достатъчно за този велик мъж. Не можем по този начин да забравяме историята си, поводите да носим с гордост пред цяла Европа името си.
– Спокойно можете да включите и ЗАРАТА във вашата кауза. Тя е и наша кауза.
– Страхотно, работим заедно! Младите хора днес са будни. Трябва да достигнем до тях и да ги запалим както правите вие с рубриката си „Хиляда причини да се гордеем, че сме българи“. Съмишленици сме.
– Как успявате да създавате тези невероятни танци?
– Дарба е. Че работим много – работим! Че го правим с голяма любов – правим го! Но ако я няма дарбата, не би било възможно. Според мен, за да успее един човек най-напред трябва да има дарбата за това, което е избрал да прави, после да се образова в тази посока, да има постоянството и силата да работи, да работи… Иначе колкото и работлив да е един човек, без първите две условия няма как да покори върхове.
– Какво предстои пред „Българе“?
– На 9 ноември в зала 1 на НДК ще представим отново „Осмото чудо“. След това на 22 ноември ще го покажем и във Варна в Двореца на културата и спорта – също огромна зала. Догодина, надявам се през първата й половина да дойдем и в Стара Загора – един много любим наш град с дух и култура. Проблемът е, че в Стара Загора няма достатъчно голяма зала в момента, а спектакълът е много мащабен. Все пак се надявам, че воеводите ни тук и Община Стара Загора ще ни подкрепят както винаги са го правили. „Осмото чудо“ е четвъртият наш грандиозен спектакъл. Имаме и по-малки, т.н. събитийни спектакли като „Последната нощ на Апостола“, например. Пети такъв спектакъл към момеинта няма да правим. Започваме да правим един голям шоу спектакъл, навлизаме в шоу бизнеса. Ще е невероятно зрелищен и мащабен, предназначен за световните сцени и публика. Името сега няма да съобщя, пазя го в тайна. Ще представя България по един мнго красив начин, но ще има и икономически показатели. Ще се играе само в зали с поне 5 000 места по света. Мултинационален е – ще има участници от Румъния, Грузия, Русия, Турция и др. Сюжета вече е ясен, работим, направихме първата копка.
Догодина фестивалът в Жеравна навършва 10 години. Превърна се в нещо изключително. Елитарно събитие е, а догодина ще бъде невероятно.
Започвам и един новаторски спектакъл, който ми хрумна. Не знам да има правен подобен в света. В рамките на една година ще направим и него.
– Търсите танцьори…
– Да, търсим две танцьорки, две от момичетата ни забременяха. Кастингът е на 11 ноември. Може пък талантите да дойдат от Стара Загора. Тук има добри традиции.
– Добруджанската ръченица е като че ли един от особено обичаните от Вас танци. Изпълнявате го винаги. Откъде идва това Ваше отношение?
– Може би защото е много сложен и богат танц. При него има разместване по осите – корпус, глава, рамене, таз, колена – всичко е в различна ос. Задържа се енергията вътре в теб самия и се получава една „детонация“. Цялото тяло започва да вибрира, да се тресе. Физически е много тежко да го изпълняваш. Много е изморително, ако го играеш както трябва. Ако просто маркира, всеки може да го танцува. Добруджанци казват: „Когато излезеш на сцената, ако до 8-я такт ризата ти не пусне вода, т.е. до 14-тата секунда, значи танцуваш нещо друго“. Енергията и вътрешното загряване са невероятни.
Може би света има само още няколко мъжки танца, които могат да се конкурират по сложност с Добруджанската ръченица, примерно фламенкото и индийските танци, при които има 18 позиции само на очите.
От 2-ри до 7-ми юни ще направим един фолклорен фестивал в Кранево. Ще участват много клубове за народни танци. На всеки клуб ще отделим време и ще поставим безплатно по едно хоро, заедно с музиката – аз и проф. Николай Цветков.
Това ще е от голяма полза за онези клубове, които не могат да си позволят да плащат за хореография и музика. За 6 дни танцът няма да е завършен, разбира се, но ще поставим основата в Кранево, а после ще изпратим колеги на място да довършат нещата. Базата в Кранево е страхотна. Има 7 танцови зали. Събира 1 400 души, сцени – едната е голяма колкото в НДК. Ансамбли, които сами имат продукция и не се нуждаят от нашата помощ, като Ансамбъл „Загоре“, например, биха могли да дойдат да изиграят няколко танца там, за което ще им платим… С други думи за всеки ще има нещо полезно. Ще има специалисти по класически и характерен екзерсис от Русия. Всички имаме интерес руски специалисти – школата им е на световно ниво, да поработят с нашите балет майстори. Омръзва да играеш само един екзерсис. Още не сме обявили това събитие. Направим ли го, мисля, че за седмица всички места ще бъдат заети. Още като се поразчу и например от Добрич искат да дойдат 500 души. Само клуб „Жътвари“ са 400…
Аз съм председател на Асоциацията на хореографите. Време е да се съберем, да се запознаем, да обменим опит, да поканим стари хореографи, които да ни разкажат какво и как са правили някога – не знаем тези неща. Уърк шопове ще има, семинари, изложби на костюми, на репетиционни облекла, на скрипини. Ще могат клубове да си направят екипи. Просто ще е уникално сборище на хореографията.
– Може ли да Ви помолим и за една политическа прогноза. Коя кандидатпрезидентска двойка ще спечели изборите?
– Следващият президент на България ще е този, за който играе ансамбъл „Българе“.
