На 30-ти ноември 1927 г. В София умира Георги К. Байданов, учител и музикален деец, роден на 20 юли 1853 г. в Стара Загора. Издава първото музикално списание след Освобождението, автор на учебници и ръководства по пеене.
В музикалния живот на Стара Загора и България Байданов е пионер в не една и две обласи. Той въвежда първи „нотното пеене“ като учебен предмет, автор е на първите учебници по нотно пеене, издава първото музикално списание в България, първи организира църковен хор.
В родния си град Стара Загор завършва мъжкото класно училище. Учи в Петропавловската духовна семинария (в Лясковския манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел”) като стипендиант на Старозагорската община и в Музикалното училище в Букурещ.
Учители по музика на Георги К. Байданов са Й. Герасимович и Янко Мустаков.
По време на Руско-турската война 1877-1878 г. семейството напуска Стара Загора. Живее в Свищов (1881 г.), Пловдив (1882 г.), Казанлък (1900 г.). През учебната 1882/83 г. идва от Свищов и е назначен в Четирикласното мъжко училище. Преподава, за първи път у нас, нотно пеене в четири класа по два часа седмично.
През 1882 г. организира църковен хор от дисканти, алти, тенори и баси. Хорът пее за първи път в църквата „Св. Димитър” на Димитровден и просъществува до края на учебната година.
От края на XIX в. и до 1909 г. е учител по пеене и цигулка в Старозагорската девическа гимназия. По това време в Стара Загора учителстват Петко Икономов, Господин Бакалов, Димитър Хаджигеоргиев – личности, с чието активно участие се формира музикалния облик на града ни, пише dolap.bg. По инициатива на Димитър Хаджигеоргиев и Петко Икономов на 2 ноември 1897 г. в салона на Мъжкото училище се основава Музикално дружество „Кавал”. Георги Байданов е член на дружеството и управител на вокалния му отдел.
През януари 1891 г. излиза първият (и единствен) брой на списание „Гусла” – „първий български ежемесечен музикален журнал”. Негов редактор е Георги Байданов, издателство и печатница „Единство” – Пловдив, годишен абонамент – 20 лв. Списанието има нотирано мото „Боже, пази България, пази” и приложение от 15 страници ноти за маршове и песни.
Заедно с непосредствената си работа в училището, Байданов се занимава и с теория на музиката и преподаването. Пише и издава над десет книги по темата. Неговият „Кратък учебник по музиката: За долните класове на гимназиите и горний курс на осн. училища”, отпечатан през 1890 г. е преиздаван и допълван многократно. Първият учебник по нотно пеене е посветен на учителя и музикалния деец Янко Мустаков. Екземпляр от четвъртото издание (1896 г.) се съхранява във фонда на библиотека „Родина” – Стара Загора. Други две негови заглавия, издадени в Стара Загора в печатница „Светлина” „Мнение по начина на преподаване пението в основното ни училище: Реферат, четен в Учит. конференция в Ст. Загора на 12 май 1901 г.” (1901 г.) и „Музикалното възпитание на децата ни: Публична лекция (1904 г.) са запазени във фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески”.
Георги Байданов публикува обширни статии в старозагорските списания „Знание”и „Надежда”: „Значението на музиката в девическите училища и влиянието й върху человеческия организъм” в пети брой 1884 г. и в няколко следващи и „Няколко думи по домашното възпитание“ в бр. 7 от 15 юли 1884 г. на списание „Знание”; „Българското народно черковно пение” в списание „Надежда” брой 3, 1900 г. Изнася публични лекции, реферати и сказки по проблемите на музикалното възпитание и начина на преподаване на музика и пеене. Особен интерес представлява трудът му „Българската народна песен. Мисли, факти и пожелания” (1901 г.), където анализира особеностите на българските народни песни, единството на мелодия и текст, спецификата на ритмиката.
Превежда книгата „Старобългарския напев” от руския композитор Вознесенски.
Името му фигурира в енциклопедичния речник на Лука Касъров (1899 – 1907) и в енциклопедията на братя Никола и Иван Данчови (1936).
Последните години от живота на Георги Байданов преминават в София.
