Много често в българския език думи се пишат с буквата “А”, а се изговарят със звука “Ъ” . Погрешното изговаряне често е причината да се греши правописът.
За съжаление така е и с моето фамилно име. Остави фамилното ми име – то не е така важно. Едва ли грешките биха се отразили фатално другиму, освен на мен. По-важното е, че и наименованието на родния ми град Казанлък също често е бъркано, та дори и от хора, които не могат да бъдат обвинени в слаба култура, но живеят в отдалечени от този град райони на страната и рядко им се налага да го изписват.
Стефан Саранеделчев: Рецитатор доброволец
По този повод си спомням за една случка от студентските ми години. Явяваме се на изпит по административно право при проф. Иван Дерменджиев. дин от първите, който влезе в кабинета на изпитващия бе състудента ми В. Д. За него знаех, че само е роден в Казанлък, но още когато е бил бебе родителите му са отишли да живеят и работят в пограничен район. След около 30-40 минути В. Д. излезе от кабинета на проф. Дерменджиев и с възмущение започна да споделя, че въпреки сравнително доброто изложение, което е направил по изтеглените изпитни въпроси, екзаминаторът му е писал оценка слаб. Учудено възкликнах: “Е-е, уж проф. Дерменджиев е казанлъчанин, а на теб да пише слаб.” Тогава В. ме изгледа и от своя страна възкликна:
“Казанлъчанин ли е? Той затова още като му подадох студентската книжка, започна да коригира изписаното от мен в нея рождено място “Къзънлък” без да ме слуша внимателно, като накрая, след като ми писа двойката, с някакво особено недоволство ми я върна”.
