На едно тържество по случай 7-ми ноември, пред колектива на старозагорските съдилища и прокуратура, литературно-музикална програма изнесе организирана от профпредседателя Тодор Данчев съдия в Окръжния съд, (р.1924- поч.1997г.), специално за случая, група от десетина съдебни служители и един стажант-юрист. Той бе известен с даровитите си литературни наклонности, но и със заекването си. Едва ли има разумен човек, който би могъл да си помисли, че говорният дефект е човешки недостатък и прави заекващите по-малоценни. Още повече, че никой не е застрахован това да се случи на него или на негови близки. Но все пак, още от училищната възраст е прието на заекващите да не им се възлагат някои дейности, свързани с повече говорене пред широка аудитория.
Как старозагорски съдии бяха принудени да стават артисти и да играят скечове пред затворници…
Ето обаче, напук на тези общоприети порядки, Данчев включил и младия колега в групата за тържеството и то с нелеката задача да бъде не само сред рецитаторите, но и един от конферансиетата. Криво-ляво тържеството приключва и на другия ден съдебният изпълнител Иван Радев среща младия колега и възмутено му казва:
Стефан Саранделчев: Всяко зло за добро или обратното
– Що за морал има Данчев, че те е включил в групата за вчерашното тържество. Не му ли възрази, че заекваш, за да натовари с това друг стажант.
– Напротив, другарю Радев, какво говорите! Аз съм много доволен от участието си. Данчев не искаше да ме включва и аз дълго го преследвах, докато го убедя да го направи. За мен няма значение кой как ме възприема, а ме интересува единствено да се школувам да говоря пред много хора.
Автор: Стефан Саранеделчев
Из книгата: „Зад превръзката си Темида закачливо ни намига“
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев. Четете интересните истории, разказани в книгите му ТУК
