„Барбра, Редфорд“. Това е текстът на телеграма, която Барбра Стрейзанд получава, докато снима филм в Африка. Тя потвърждава, че Робърт Редфорд най-после се е съгласил да играе в „Такива, каквито бяхме“ на режисьора Сидни Полак. Новината е голяма, тъй като до този момент той многократно отказва ролята в една от най-запомнящите се любовни истории в киното.
„Чувствах го сякаш съм заключен в някакъв стереотип и това ме притесняваше“, казва Редфорд за ролята на Хъбъл Гардинър.
Това обаче се случва през 1973 г. Тогава Редфорд е на 37 г. А преди дни, на 18 август, момчето от Източния бряг, както го наричат, навърши 85 години.
Всъщност той успява да излезе извън рамките на стереотипите и да направи редица запомнящи се роли като актьор в „Буч Касиди и Сънданс Кид“, „Кандидатът“, „Ужилването“, „Великият Гетсби“, „Отвъд Африка“, „Шпионски игри“ и много други.
Партнира си с Пол Нюман, Барбра Стрейзанд, Мерил Стрийп, Джейн Фонда, Дъстин Хофман. „Ужилването“ е вторият филм, в който участва заедно с Пол Нюман. Лентата печели „Оскар“ за най-добър филм, а Редфорд получава единствената си номинация за наградите академията за актьорските си умения.
През 1981 г. печели „Оскар“ за режисура с дебюта си с „Обикновени хора“, а през 2002 г. е удостоен и с почетна статуетка. В колекцията си има няколко златни глобуса, „Златен лъв“, награда БАФТА, „Сезар“ и други. През 2016 година получава и Президентски медал на свободата, който му е връчен от тогавашния държавен глава на САЩ Барак Обама.
Освен актьор и режисьор Редфорд е и съосновател на фестивала за независимо кино „Сънданс“. През 1980 г. той основава Института „Сънданс“, който организира работилници за млади режисьори и спонсорира фестивала, чието първо издание е през 1985 г. До 1990 г. фестивалът се превръща в едно от най-влиятелните киносъбития в света.
В интервю за списание „Ролинг Стоун“ Редфорд казва, че решава да направи фестивала, защото в онзи момент киноиндустрията е контролирана изцяло от мейнстрийма. А мейнстриймът е фокусиран върху парите.
„Усещането ми беше: добре, аз съм бил част от това… но вече виждам, че има много, много гласове, които не се чуват и изглежда, че ще бъдат много по-добре позиционирани извън системата“, казва Редфорд.
През 2016 г. в интервю за „Венити феър“ признава, че нито е очаквал публиката да се тълпи на фестивала, за да види кино, което не се предлага на друго място, нито е очаквал фестивалът да стане международен.
Не винаги обаче е имало нужда независимото кино да бъде разглеждано отделно. Редфорд казва, че през 70-те мейнстриймът все още е позволявал да се правят независими филми и да се разпространяват. По думите му през 60-те е започнала промяна, която се е случила през 70-те. „Мисля, че това беше прекрасно време“, казва още „момчето от Източния бряг“.
Именно през 60-те е и първият от общо четирите филма, в които си партнира с Джейн Фонда. „Единственият проблем с работата с Боб е, че просто гледам в него… някак потъвам в очите му и забравям диалога си“.
Освен киното Фонда и Редфорд имат още нещо общо. И двамата са завладени от каузата околна среда много преди да стане модерно. Той използва името и популярността си, за да насочва вниманието на обществото към проблемите, свързани със замърсяването на природата, глобалното затопляне, дивите животни и много други. Въпреки че на практика вече се е пенсионирал от ежедневните си дейности, той все още следи какво се случва с Центъра „Редфорд“ – организация, която основава със сина си Джеймс.
Джеймс е третото му дете от общо четири деца от брака му с Лола ван Вагенен. Двамата се венчават на мормонска церемония през 1958 г., а през 1985 г. се развеждат. През 2009 г. се жени за дългогодишната си партньорка Сибил Сагарс.
