Трансформацията на Светлана Тихановска от домакиня в световна държавна личност – чрез избори, на които тя вероятно отстрани дългогодишния авторитарен лидер Александър Лукашенко, изглежда като холивудска приказка.
Сега, година след началото на новия си живот, Тихановска твърди, че преживява кошмар.
„Всеки ден през последната година беше нещестен“, казва тя пред The Independent от Литва, където е в изгнание. „Всеки ден виждах как хиляди животи се рушат в затворите. Всеки ден децата ми ме питаха кога ще се срещнат отново с баща си.“
Невероятното пътуване на Тихановская започна през май 2020 г., когато тя се предложи като кандидат за президент на мястото на съпруга си активист. Забележителното в историята бе, че тя все пак беше регистрирана за участие в изборите – решение, за което Лукашенко съжалява оттогава. Подобно на много други, той подцени способността на бившата учителка да вдъхнови нацията около идеята за промяна.
Белорусите подкрепиха Тихановская в своето множество, продължаващото и след изборите, и заложиха на всяка непосредствена надежда за демократична трансформация. Но за повече от 12 месеца хората на Лукашенко в черно арестуваха десетки хиляди, измъчиха стотици и убиха поне осем. Над 600 политически затворници остават в лагерите.
Самата Тихановская беше уловена в първоначалната репресивна вълна, бягайки от страната през август след неуточнени заплахи за семейството си. Опозиционният лидер казва, че е приела заплахите по номинална стойност. „Споменаването на деца във всеки разговор е сериозно“, казва тя и добавя, че вярва, че остава „ясна мишена“ за убийците на Лукашенко.
По-рано този месец белоруски активист в изгнание бе намерен обесен в Украйна при подозрителни обстоятелства, провокирайки основна преоценка на нейните собствени протоколи за сигурност.
„Всички ние сме виновни за подценяването на жестокостта на Лукашенко„, казва тя. „Знаем, че трябва да засилим защитата не само за политически фигури като мен, но и за всички, с които работим в Беларус.“
Тихановская казва, че поддържа връзка с активисти в Беларус чрез сигурни ежедневни конференции. За критиците това все още е твърде далечна връзка, за да окаже влияние върху ежедневието. Но опозиционният лидер настоява, че допринася по най-ефективния начин. „Аз обединявам хората, обединявам инициативи, обединявам държави“, казва тя.
Изкачена на световната сцена, Тихановская се бори със стръмна крива на обучение. Без време да чете политически ръководства, тя казва, че се връща към най-надеждния си ресурс: „зовът на сърцето“. Що се отнася до по-официалното политическо образование, това се дължи на нередовните й взаимодействия със световни лидери-от британския премиер Борис Джонсън до американския президент Джо Байдън.
Тя казва, че политиците са реагирали добре на нейната искреност: „Те са свикнали да виждат сиви костюми, но се оказват изправени пред жена, която представлява нейния съпруг в затвора и измъчваната си нация“, обяснява тя. „Веднага разбират, че няма трикове при мен.“
Други аспекти на международните отношения бяха по-разочароващи. Заради „наивност“ Тихановская казва, че вярва, че Европейският съюз може да предприеме ефективна дипломатическа намеса в Минск. Вместо това й беше казано, че инструментите, които белоруската опозиция иска, като налагане на санкции, както и използването на криптовалута за подкрепа на опозицията, „не са налични“. Подобно на много от екипа, тя подозира, че лобистите на Лукашенко са си свършили работата.
„В крайна сметка получихме половин мерки твърде късно и това директно доведе до отвличане на пътнически самолет„, казва тя.
Инцидентът от 23 май, в който Лукашенко нареди самолет на Ryanair да бъде приземен в Минск, за да арестува Роман Протасевич – опозиционен журналист, летящ с него, спомогна за кристализирането на мисленето срещу беларуския режим. Скоро след това ЕС въведе строги санкции, фокусирани върху авиацията и части от жизненоважната калиева промишленост. В понеделник Великобритания и САЩ обявиха подобен набор от ограничения.
Тихановская казва, че ще отнеме известно време, за да се разбере дали санкциите ще сработят. Нищо в битката срещу Лукашенко няма да се случи за една нощ, казва тя. Важното беше, че нещата сякаш се движат „в правилната посока“.
„Както при всичко останало, трябва продължаваш, да пълзиш, пълзиш, но пълзиш напред“, казва тя. „Може още да не виждаме светлината в края на тунела, но също така знаем, че няма връщане назад.“
