Двестахилядният митинг на опозицията в Минск на 16 август
Светлана Тихановска или Святлана Циханоуска? Беларус или Белорусия? Червено-бяло знаме или зелено-червено? Мощните протести в страната на Лукашенко объркаха света поне с тези три въпроса.
На третия въпрос ще отговорим след малко, но на първите два можем и веднага. Правилното име на страната е Беларус, а на опозиционната лидерка – Святлана Циханоуска.
Хората ги бъркат по разбираеми причини – новини от Беларус не се публикуват често, а еволюцията на тази страна след разпада на СССР не е проследявана внимателно. И изведнъж камерите от цял свят взеха ежедневно да показват стотици хиляди хора по площадите на Минск. Те носят знамена, които не съвпадат с официалното и скандират име, което звучи уж като обичайно руско име, но… Там е работата – руско, ама май не съвсем.
ВИДЕО: „Върви си, Лукашенко!“ Да протестираш с риск да загубиш работата си
I Името
Руснаците масово наричат беларуската лидерка Светлана Тихановская, а Уикипедия дори не предвижда дублетна форма на името. Рускоезичните медии също я наричат така, независимо от това дали са близки до Кремъл или не. Само че това не е оригиналът на името, а само руската му версия. Руският език има дълга традиция в преноса на чужди имена. Актрисата Хелън Мирън например на руски се казва Хелен Миррен, като последното „е“ се чува почти като „и“. Хегел е Гегел. Виктор Юго е Виктор Гюго.
Разликата е не само фонетична. В беларуския пример тя много бързо може да се сметне и за политическа. Все пак лидерката на опозицията има програма, включваща отдалечаване на Минск от Москва – тя беше обещала да оттегли подписа на Беларус от Съдружието на Беларус и Русия от 1996 г., и да върне конституцията от 1994 г.
Дори и в момента да не възниква напрежение от фонетичната главоблъсканица с името, въпросът с произнасянето на едно беларуско име като руско не изглежда съвсем невинен. А ако е име на политик – съвсем. Няма значение колко много си приличат двата езика.
На беларуски опозиционната лидерка се казва Святлана Циханоуска. Така се изписва и на английски и немски.
Страната пък е само и единствено Беларус. По друг начин я наричат само на руски, и то не навсякъде.Производните думи също са с „а“ в средата – езикът е беларуски, а хората – беларуси. Тази норма влиза в българския език през 2002 г.
Официалният език в Беларус е беларуският. При преброяването от 1999 г. над 85% са посочили беларуския като майчин.
Много е разпространено схващането, че макар и беларуският език да съществува, огромното мнозинство от беларусите всъщност говорят на руски, а не на беларуски. С това се аргументира използването на беларуските имена според изписването им на руски.
И беларуските власти смятат така. Според проучване на правителството в Минск от 2009 г. езикът се използва активно едва от 12% от хората, въпреки че 93% от 10-милионното население се самоопределят като беларуси. Близо 30 на сто могат да пишат, четат и говорят на беларуски, докато малко над 50 на сто могат само да четат и говорят.
Затова паралелно в страната се използва широко и руският език, особено в големите градове, но тенденцията е той да бъде постепенно изместен от националния. В Минск, например, имената на улиците са изписани на беларуски и на английски.
I Знамето
Символ на протестите е бяло-червено-белият флаг, размахван от хиляди участници. Той е различен от официалното беларуско знаме – широка хоризонтална червена ивица отгоре, тясна зелена отдолу и отляво вертикална ивица с шарки на национална шевица.
Знамето с хоризонтални бяла, червена и пак бяла ивица е един от историческите национални символи на Беларус. То е официално за Беларуската народна република (1918-1919) преди тя да влезе в състава на СССР, а след обявяването на независимостта на страната през 1991 г. става отново нейно държавно знаме.
През 1995 г. Александър Лукашенко, който година по-рано е станал президент на страната, инициира референдум, един от въпросите в който е и за смяна на знамето. След допитването бяло-червено-белият флаг е заменен с днешния червено-зелен. Много от юристите тогава твърдят, че смяната е противоконституционна. А има и още нещо – Лукашенко въвежда знаме, което почти не се отличава от знамето на републиката, докато тя все още е влизала в състава на СССР.
Флагът с червената и бялата ивица остава символ на борбата на Беларус за независимост и е неразделна част от протестните действия срещу режима на Лукашенко през годините до днес.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
