До 17 декември миналата година Стара Загора е само едно непознато име на картата за италианската семейна двойка Джерардо Киаро и Розария Джанели, пише 24 часа
На тази дата обаче двамата съпрузи са обявени за “годни” да станат осиновители след дълго чакане и след продължителен процес, включващ най-различни прегледи и изследвания.
Така започва репортажа си за италианското семейство седмичникът “Донна модерна”, който разказва през какви перипетии преминава то, за да си осинови дете от български дом.
Така в края на миналата година двамата съпрузи свързват съдбата си с България и със Стара Загора, тъй като именно там се намира 11-годишният Иван (името е условно), който се оказва подходящ да бъде осиновен от тях. Джерардо и жена му са съответно на 49 и 47 г. Двамата са извикани в представителството в град Барлета (област Пулия) на италианската асоциация, която е оторизирана да се занимава с международни осиновявания.
Показват снимка на Иван, който чака бъдещите си родители на стотици километри на изток.
“Това е най-хубавият коледен подарък през досегашния ни живот. Когато ни показаха снимката, първото, което си помислих, е, че прилича на мен,
беше като че ли го познавах, или по-точно – разпознах го”, възкликва пред списание “Донна модерна” Джерардо.
Двамата с жена му изчакват да получат разрешение от българските власти да видят детето и веднага след това се качват на самолета за София. Оттам вземат кола под наем и стигат до Стара Загора, където живее от 4 г. Иван. Влизат в една стая, в която детето ги чака. В началото то е уплашено, тъй като около него има 8 възрастни. След това обаче Джерардо и Розария излизат с него в градината и Иван ги хваща за ръка. Всичко това се случва на 13 януари.
Седмица по-късно италианското семейство се прибира вкъщи. Уговорката с управата на дома е да се върнат в България, за да вземат Иван малко
преди Великден. На него самия обаче не му казват, за да не му създадат излишни очаквания.
Така идва февруари, когато избухва пандемията от коронавирус и цяла Европа затваря границите си. Затворен е и пътят на семействата осиновители до бъдещите им деца. Онези семействата, които пък вече са стигнали до тях, не могат да се приберат.
Както разказва Джерардо, първоначално всички са оптимистично настроени и си мислят, че историята с карантината ще приключи за седмици.
Домът в Стара Загора позволява на италианското семейство да се “вижда” с Иван чрез видеообаждания един път седмично.
Това става по скайп и без преводач, но тримата се адаптират бързо към новия начин на комуникиране, пишейки си чрез преводача на гугъл.
Всеки път обаче детето пита осиновителите си дали наистина ще отидат да го вземат, а те му отговарят, че чакат документите си. Един ден
момчето пита дали и при тях има коронавирус. Джерардо се опитва да го успокои, но в същото време е ужасен от мисълта, че двамата с жена му
може да се разболеят или че нещо друго може да им попречи да си вземат Иван.
Джерардо и Розария се ужасяват и от друга мисъл – да не би да разочароват Иван, който вече веднъж е бил разочарован от живота.
Така идва май – България отваря границите си, но не и за Италия. Пристигащите у нас се поставят под карантина. Бъдещите родители се опитват да действат чрез италианското министерство на външните работи, но и така не успяват да си приберат детето.
Най-после на 15 юни България се отваря за пристигащите и от Италия. Три дни по-късно Розария и Джерардо се качват на самолета. Заради ситуацията с коронавируса обаче те не могат да отидат в дома в Стара Загора. Затова в крайна сметка Иван идва при тях – довеждат го в София, където италианските съпрузи са наели апартамент. Така приключва щастливо започналата половин година по-рано одисея.
За много италиански семейства обаче историята като тази на Джерардо и Розария все още не е приключила. Много деца чакат все още в Бразилия бъдещите си италиански родители заради тежката ситуация с COVID-19. Не липсват и такива, които, за да се върнат в Италия, са наели чартърни полети – има подобни случаи в Хаити например.
Много от документите за международни осиновявания са останали блокирани в джунглата на бюрокрацията за месеци наред.
И докато в Италия националните осиновявания не се плащат, международните може да достигнат и цена от 25 000 евро на семейство.
Асоциациите, оторизирани за международни осиновявания, призовават не само за реформа в своята сфера, а и за възможност да сe възползват от Фонда за възстановяване. Сред предложенията за реформа е и получаването на бонус от 10 000 евро на семейство, което е осиновило дете през годината, както и осиновяването да стане безплатно през 2021 г.
Проблемът на родители като Джерардо и Розария сега е друг – как дете, което не знае италиански, ще се интегрира в местното училище. Все още не е ясно как през септември ще учат децата – в класните стаи или с компютъра вкъщи. Въпреки всички неизвестни, Джерардо и Розария не са особено притеснени.
Най-важното е, че детето им вече е с тях, радва се на аквариума си с рибки и на морето, което вижда за пръв път в живота си.
С разрешението на 24 часа
