Не само по местоположение казанлъшкото село Ръжена се определя в Тракийската фолклорна област, но и по своите етнографски особености.
От ЗАРАТА вече ви запознахме с историята на това населено място, откъде идва неговото старо име и с легендата за неговата висока кула, абсолютен стожер в региона, твърдина на поколения бейове и техните наследници.
Историята за старото име на село Ръжена – Хамърсъз
В онези трудни векове хората в селото са били изключително бедни. За това свидетелства и тяхното облекло: Жените са носели обикновена фуста, престилка с бродерия само в долния край, бархетена риза и аба/къса горна дреха/, а мъжете – потури, пояс, кенарена риза без шевици и също аба. Снимките и информацията са събрани от Мартин Георгиев от местното читалище „Светлина 1928 г.“.
Обичаите и ритуалите, характерни за селото, се изпълняват от стари времена и до днес, а най-любимите песни са „Листо орехово“ и „У Станкини има, мамо”.
Но идва Освобождението на България и веднага след това в селото започва бурен обществен, културен и духовен подем. Първо през 1878год. се построява църквата, като материалите за нея са най-примитивни – греди, керпичи и тук-таме някоя тухла. Наречена е на името на Св. Йоан Предтеча.
Хората обаче изпитват нужда от просвета и култура. Така през 1878-1879 е открито първото училище в селото, което се помещава в къщата на Мехмед Гаазиев. Но то не отговаряло на нуждите на населението, затова през 1895 год. е построена друга сграда за училище. Наред с ограмотяването се развива и културно-обществения живот. Поставят се пиеси, като първоначално за сцена служат класните стаи в училището или плевни. Първата пиеса, изиграна в селото, е „Многострадалната Геновева” през 1900год. Жителите на с.Ръжена решават да създадат културен център, в който да се провеждат всички тези мероприятия и да се осигури пространство, където младите да могат да се събират. Така през 1923 год. се учредява като институция Народно читалище „Светлина”, а през 1928 се построява и неговата сграда. Средствата за него се събират от жители на селото. Тъй като старото училище става тясно за нарастващият брой на учениците, а и основите му не са достатъчно здрави, решават да се построи ново. Това става през 1932год.
През 70-80-те години на ХХ век активно се развива творческата самодейност. В читалището се създава детска музикална школа по акордеон и пиано, има танцов ансамбъл, певчески хор, театрална трупа и др. Изнасят се представления и в други села. Различните групи имат участия на много и различни фестивали – фолклорни, театрални и др., като по-голямата част от тях са със статут – международен или национален.
И днес НЧ”Светлина-1928” с.Ръжена продължава да бъде културно-обществен център на селото и пазител на българските традиции, обичаи и духовност. Към настоящия момент самодейци от селото са организирани в певческа група, танцов състав, група за изворен фолклор, детска театрална студия. За да се осигури приемственост между поколенията и да се продължи традицията главните институционални центрове – читалище, училище, детска градина, пенсионерски клуб и кметство, работят съвместно.
