Откриваме, че старото име на казанлъшкото село Ръженá е Хамърсъз, в други документи го намираме като Амърсъз.
Вероятно добавянето на Х отпред идва от местния диалект в Старозагорско и Хасковско, в който са познати думи като Хизба (изба), Худая (одая), Хасма (асма), хасмалък.
Че думата Хамърсъз е турска, няма съмнение, но значението ѝ доста ни озори. Тя се среща най-често като словосъчетание с Байрама при мюсюлманите или с Пасха при евреите, преводът най-близък по съдържание е „свещен, ритуален“, тъй като се употребява при приготвянето на безквасен хляб за тези два празника, символизиращи свободата, уважението на традициите, връзката между поколенията, почитта към родителите.
И така „хамърсъз/амърсъз“ в точен превод е „безквасен“. Нека разберем защо така са кръстили селото си неговите първи жители. Разказва за ЗАРАТА Мартин Георгиев, деятел в местното читалище „Светлина-1928“, събирал информация от много стари документи и сглобил кратка история на Ръженá:
При създаването на селото в него са живеели най-вече турци – изключително бедни хора. Вероятно заради техния недоимък са си приготвяли хляб само от ръж, от брашното на която не може да се направи квас, с помощта на който тестото бухва, става на шупли и печивото не е глетаво и сбито. Основното зърно по тези места.
Ето откъде идва и името Амърсъз (Хамърсъз), а и по-късното Ръженá. Много хора си мислят, че съвременното наименование на селото идва от ръжéн, но вече знаем как се е стигнало до ударението на
друга буква.
