Един здрав народ, ако иска да се развива, нищо не може да го спре, казва управителят на високотехнологичната компания „Бултех 2000″ООД, Младен Стоянов пред ИА ЗАРАТА.
„Бултех 2000“ разработва и произвежда средства за контрол и автоматизация в млекопроизводството и хранителната индустрия. Водещ международен доставчик е на най-големите пазари като Индия, Бразилия, Китай и Мексико. Носител е на наградата за „Иновативни технологии в традиционни сектори“.
Младен Стоянов е инженер, бизнесмен, летец, писател и баща на 4 деца. Женен е.
– Г-н Стоянов, какъв е бизнес климатът у нас от гледна точка на фирма като Вашата, произвеждаща и изнасяща високотехнологични продукти?
– Всъщност, работата в България има много предимства. Колко са държавите с 10 % данък печалба? В Германия и Австрия 50% от печалбата ти ще я прибере държавата.. Данъчното облагане у нас, е едно от най-добрите. Разбира се, има си и проблеми – административната тежест, която обаче не е по-различна от тази, в която и да е друга точка на света и най-неприятното – липсата на кадри. Последното наистина се превръща в трудно преодолимо препятствие.
Отдавна сме на пазара и това, което съм разбрал е, че възможността за развитието на един бизнес по нищо не се различава от възможността за развитие на която и да е личност. С други думи, никое правителство не може да те спре, ако желаеш развитие. Ако си търсиш оправдание, виновници ще се намерят – страната и нивото й, политиците, бедността, обстоятелствата… Зад тях се крият онези, които не вярват в себе си, нямат самочувствието и смелостта да направят нещо свое, нещо истинско и уникално, нещо реално нужно.
Наскоро бях в Рим и знаете ли – никъде в центъра на наш град не съм виждал дупки, като тези по римските улици. Със сигурност Римската община получава невиждани пари от туристически такси и очевидно тези пари потъват някъде, както е навсякъде, след като няма, при това наложителни, вложения в уличната настилка на „Центъра на света“. Но знаете ли коя е разликата между италианската и българската икономика? Не е в чиновничеството, бизнес климата и т.н. Разликата е, че Италия има реална икономика на основата на реални производства и колкото и да е зле, никога не може да стигне при криза разрухата на икономика, основана на селско стопанство, туризъм и прекупвачество. Туризмът и селското стопанство са хубави сектори, но не могат да бъдат основа за развитие на съвременна икономика. По-скоро те могат да се развиват, ако има такава в страната. Реално производство и високи технологии са основата за бързо развиваща се и просперираща страна. Някога го показа Япония, после Южна Корея, Ирландия, Финландия… За Китай да не говорим. Тръгнаха от евтината работна ръка и кадрите, привлякоха световното производство, сега копират високотехнологични продукти и създават такива с темпо, което е недостижимо за отделните компании-пионери в тези сфери.
Убеден съм, че има сектори, в които влиянието на олигарси и държавни чиновници е много голямо – сектори, зависими от европари и обществени поръчки за тях, но пък никой не те кара да стоиш там. Това е бизнес избор като всеки друг в живота.
През всичките тези години фирмата ни се развива така и в същите условия, в които се намира всеки един българин. По едно време моите съдружници излязоха в чужбина, мислеха, че ще е по-добре и по- лесно. Ами не е – и се върнаха. В момента сме лидер в световен мащаб на млекопазарите. Докладът-анализ на развитието на млекопазарите в света за миналата година, ни поставя на второ място в света след гиганта Fos Electric, при това показателите ни в този доклад са силно снижени. Е, да, ние от самото начало явно бяхме достатъчно „нагли“ да си поставим задачата да работим във високотехнологичната сфера – най-напред на млечните анализатори, после да разработим такива и за други сфери на хранителната индустрия в световен мащаб. Тръгнахме от ума, познанията и способностите си към нещо абсолютно нужно, постепенно пробихме с по-добри технологични показатели при по-ниска цена. Излизането ни на Китайския пазар бе много мощен тласък и в същото време проблем, защото ни трябваше друг мащаб и капацитет. Ние никога не сме искали да внасяме китайски стоки, ние имахме смелостта да бъдем износители там.
– Казвате, че няма кадри. Това е проблем, номер едно на бизнеса у нас във всички сфери. Младите квалифицирани, а и не квалифицирани хора излизат в чужбина за по-високи заплати. Това част от проблема ли е?
– Не. Проблемът е, че младите българи нямат самочувствието да създават нещо свое и да се борят за него така, че да печелят повече, отколкото като наемни работници, където и да е. Това е наследството ни от социализма – не да правим сами живота си, а да чакаме някой друг да ни го направи по-добър. Не да правим по-добра страната си чрез собствените си живот и реализация, а да чакаме някой, неизвестно кой, да сътвори чудо за нас. Да, по-лесно е да си наемен работник, но е по-сладко да си създател. И пак е въпрос на личен избор, след който няма защо да мрънкаме. Ужасен съм като гледам из социалните мрежи не малък процент младежи „да страдат“ по социализма, прокламиран от по-възрастните лаладжии и аутсайдери със свободно време, които са обикновено най-активни там. Питам се могат ли да си представят тези млади хора какво означава да не си част от света, да не го познаваш, да си ограничен от граница и стена, да нямаш информация, да си ограничен от жителство, така че дори града, в който искаш да живееш, да не можеш да избереш… Да е ограничен изборът ти на музика, на книги, на знания, на инициатива… Единственото „предимство“ е, че не носиш отговорност за тези „избори“ и винаги имаш виновен за тях. Ужасяващо е какъв голям процент от народа ни е деформиран, от „лекото“ битие на безотговорността и се стреми да деформира и поколението си. За това е и настоятелното търсене на пречки – в държавата, в управлението, в бедността, в механизмите…, за да не признаеш собствената си липса на качества като целеустременост, системност, работоспособност, желание да учиш…, т.е желание да се развиваш. Един здрав народ, ако иска да се развива, никой не може да го спре.
А нашият народ още не е здрав, не се е излекувал. Българинът е гневен на кадърните хора. Българинът умишлено не желае да чуе онези, които реално са лидери и да ги следва. Нежеланието да приемеш, че някой има не по-добри, а по-подходящи качества от теб в даден момент, издава непреодоляният комплекс на уравниловката – нека да сме на дъното, но равни, вместо да крачим зад хората, които могат да ни изведат по път към върха.
Знам, че това, което казвам, няма да се хареса на много от читателите ви, но ако не си го признаем и не започнем да мотивираме младите хора на България да вярват в себе си, способностите си, силата си и да ги реализират, всички други икономически, административни и политически мерки за развитие, ще бъдат безсмислени както са и до сега.
И нека да кажа кой е всъщност най-големият проблем пред развитието ни. Това е образованието ни. Пагубното за младите ни хора образование, което заедно с непотребните дипломи в непотребни области им обяснява как не могат да успеят, защото не им е дало и не може да им даде уменията, знанията и мотивацията да реализират потенциала си. Нужни са ни специалисти във всички сфери, но най-вече инженери във всички направления и информатици, за да градим съвременна икономика на производство и високи технологии. Със сигурност ни трябват психолози, юристи, икономисти – но по 5 на 100 инженери и още 100, завършили компютърни технологии…
– Как решавате Вие този проблем?
– Фирмата ни става инкубатор на собствени кадри. Друг вариант няма.
В този контекст преди година си направих експеримент. Изпратих писма-покана до ръководствата на 40 училища, които те да предоставят на завършващите си ученици. В тях предлагах на младите хора да бъдат обучавани на точни науки и конкретно в нашата технологична сфера, от специалисти на световно ниво безплатно, като живеят на хотелски начала в базата ни „Ягодите“ (чудесна курортна база, бел.авт.), пак безплатно и получават минимална работна заплата през това време, за да си имат джобни пари. След тази година на обучение, проектът ми предвиждаше най-добрите да бъдат назначени с наистина добри заплани във фирмата ни и подкрепени да учат задочно специалностите, които желаят като висше образование.
– Страхотно! Стигна ли ви базата за желаещите?
– Знаете ли колко кандидати имаше (смее се невесело, бел.авт.)? Нула! Имаше само едно обаждане от една майка с въпроса ще платя ли пътните на младежа да дойде на разговори. Аз казах – да и той не дойде. Ако бях друг човек, сигурно песимизмът щеше да ме премаже, но не крия, че наистина бях смаян и разочарован. Това не ни пречи да продължим напред.
– Напред с какво?
– Разработваме и ще предлагаме на световния пазар анализатори освен за мляко, също за зехтин, вино и други субстанции. В момента работим и сме пред приключване на високотехнологичен продукг с показатели, равни на аналогичен продукт на лидера в света, но с много пъти по-ниска цена. Мисля, че ще е страхотна стъпка напред и ще бъде приет от пазара изключително добре. Ще е добра изненада.
[ad id=“225664″]
– Нека кажем на читателите ни и това, че намирате време да пишете и книги. Първата „Ново начало“, излезе от печат миналата година. Какво следва?
– За моя изненада „Ново начало“, която определено не е автобиографична, както смятат някои – има само някои моменти, предизвика интерес. От нея се заинтересова и режисьора Жоро Костов. За съжаление със сценария не сме готови към момента. За това пък малко форсирахме работата по третата книга, която ще излезе от печат до седмици – тя е кратка, с чувство за хумор и интересни персонажи и буквално ще си е готова за филмиране. Втората е завършена, но все още не редактирана. Пиша бързо, но с големи прекъсвания във времето. Надявам се да успея скоро да приключа и работата по нея.
