Снимка: Bloomberg L.P. |
Английската централна банка (АЦБ) изпълни заканите си за по-агресивни ходове и разпери ястребови* криле с мощен пръв плясък от 50 базисни пункта (б.п.) в четвъртък, става ясно от прессъобщение на сайта на ведомството.
На заседанието си в четвъртък (4 август) осем от 9-те членове на Комисията по парична политика към банката са подкрепили ръст на основните лихвите от 50 б.п. до размер от 1,75%. Само един от банкерите е искал ръст от 25 б.п. Това е най-голямото повишение от 1995 г. насам и първото такова, откакто банката получи независимост през 1997 г.
Ходът е в съответствие с очакванията на пазарите и анализаторите, които се бяха подготвили за двойно по-голям ръст на лихвите спрямо досегашните действия на банката в опит да се контролира най-високата от 40 години насам инфлация в страната.
„Инфлационният натиск в Обединеното кралство и в останалата част от Европа нарасна значително от заседанието и последния доклад за паричната политика на комисията от май“, посочва регулаторът в своето изявление на сайта си.
От него става ясно, че банката е завишила своите инфлационни прогнози спрямо тези от петия месец. Очакванията са инфлацията да се ускори от 9,4% през юни до над 13% през четвъртото тримесечие на 2022 г. Досега се очакваше инфлацията да достигне малко над 11% през октомври. Освен това сега се предвижда, че тя ще остане висока и през по-голямата част от 2023 г., преди да се върне към целевото равнище от 2% през следващите две години.
„Ръстът на британската икономика се забавя. Скорошното поскъпване в цената на газа доведе до още едно значително влошаване на перспективите за активността в кралството и останалата част на Европа. Очакванията са Великобритания да навлезе в рецесия от четвъртото тримесечие на тази година“, предупреждават от АЦБ.
На последното си заседание през юли ведомството на Андрю Бейли предупреди, че при необходимост, ще предприеме „по-решителни“ действия. По време на своя реч в средата на юли самият Бейли посочи, че възможността от 50 б.п. ще бъде дискутирана през август, но „не е фиксирана и всеки, който го прогнозира, го прави на база собствените си виждания“.
Investor.bg напомня, че АЦБ бе сред първите големи регулатори, които започнаха да повишават лихвите още миналия декември. Към момента финансовата институция е одобрила пет лихвени повишения в общ размер от 125 базисни пункта. За сравнение – досега Федералният резерв на САЩ е повишил лихвите с 225 б.п., а Австралийската централна банка – със 175 б.п.
На последните си две заседания Фед предприе стъпки от по 75 б.п., докато Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да изненада пазарите в края на юли, когато вместо да одобри предварително обявените 25 б.п. ръст, директно пристъпи към ход от половин процентен пункт.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – б. а.
