Изследването повдига етични въпроси относно определението за смърт
Учените предупреждават, че откритията все още нямат клинично значение, но казват, че изследването повдига етични въпроси относно определението за смърт.
Учени от Йейлския университет, благодарение на нова технология, възстановиха кръвообращението и функционирането на вътрешните органи при прасета час след смъртта на животното, съобщи списание Nature.
Изследването оспорва идеята, че сърдечната смърт – която настъпва при спиране на кръвообращението и кислорода – е необратима, и повдига етични въпроси относно определението за смърт. Работата следва експерименти на същите учени от 2019 г., при които те съживяват безтелесни мозъци на прасета четири часа след смъртта на животните, поставяйки под въпрос идеята, че мозъчната смърт е окончателна.
Последните експерименти са „зашеметяващи“, казва Нита Фарахани, невроетика в университета Дюк в Дърам, Северна Каролина. Въпреки че това изследване е предварително, тя казва, че то предполага, че някои възприемани ограничения на човешкото тяло могат да бъдат преодолени с времето.
В работата, публикувана на 3 август в Nature, изследователите свързват мъртви от един час прасета със система, наречена OrganEx, която изпомпва заместител на кръвта в телата на животните. Разтворът, съдържащ кръвта на животните и 13 съединения, като например антикоагуланти, забавя разлагането на телата и бързо възстановява някои функции на органите, като например свиването на сърцето и дейността на черния дроб и бъбреците. Въпреки че OrganEx е помогнал да се запази целостта на някои мозъчни тъкани, изследователите не са наблюдавали координирана мозъчна дейност, която да показва, че животните са възвърнали съзнанието или чувствата си.
Както и при статията от 2019 г., проучването вероятно ще съживи дебата за определението за смърт и етиката на постморталното даряване на органи. Авторите предупреждават, че тези резултати не показват, че прасетата са били съживени по някакъв начин след смъртта, особено при липсата на електрическа активност в мозъка.
„Накарахме клетките да направят нещо, което не са били в състояние да направят“, когато животните са били мъртви, казва членът на екипа Звонимир Врселя, невролог в Йейлския университет в Ню Хейвън, Кънектикът. „Не казваме, че това е клинично значимо, но се движим в правилната посока.“
Възобновяване на кръвообращението
Ненад Сестан, невролог от Йейл и член на екипа, прогнозира, че тези експерименти биха могли да проработят в светлината на изследването на свинския мозък от 2019 г., тъй като мозъкът е органът, който е най-податлив на недостиг на кислород. „Ако можете да възстановите някои функции в мъртвия мозък на прасе, можете да го направите и в други органи“, казва той.
За да разберат това, той и неговите съавтори модифицират разтвора BrainEx и техниката, използвана за това изследване. „BrainEx беше пригоден за конкретен орган, но ние трябваше да намерим общ знаменател, който да работи за всички органи с OrganEx“, казва Врселя. В разтвора OrganEx изследователите са включили съединения, които биха потиснали съсирването на кръвта и имунната система, която е по-активна на други места в тялото, отколкото в мозъка, казва той.
Екипът на Сестан се сдобива с прасета от местна ферма и ги наблюдава в продължение на три дни, преди да ги упои, да ги постави на апарат за изкуствено дишане и да предизвика спиране на сърдечната дейност чрез шоково въздействие върху сърцето им. След като потвърждават липсата на пулс, те отстраняват животните от вентилаторите. Един час след смъртта на прасетата те отново пускат вентилаторите и анестезията. След това някои от прасетата били включени към системата OrganEx; други не получили никакво лечение или били включени към апарат за екстракорпорална мембранна оксигенация (ECMO), който някои болници използват в краен случай, за да доставят кислород и да отстранят въглеродния диоксид от тялото.
След шест часа изследователите забелязват, че кръвообращението се е възстановило много по-ефективно при прасетата, които са получили разтвора OrganEx, отколкото при тези, които са получили ECMO или никакво лечение. Кислородът е започнал да постъпва в тъканите по цялото тяло на животните от OrganEx, а при сканиране на сърцето е установена известна електрическа активност и съкращения. Сърцето обаче не се е рестартирало напълно и не е ясно какво точно е правело при тези животни, казва Дейвид Андриевич, невролог в Йейлския университет и член на екипа.
Изследователите забелязват също, че черният дроб на прасетата от групата OrganEx произвежда много повече протеин, наречен албумин, отколкото черният дроб на прасетата от другите групи. Клетките във всеки от жизненоважните органи на OrganEx прасетата реагират на глюкозата много повече, отколкото животните от другите групи, което предполага, че лечението е дало тласък на метаболизма.
Откритията са поразителни, като се има предвид колко бързо след смъртта започва разлагането, казва Врселя. В рамките на няколко минути след спирането на сърцето тялото се лишава от кислород и ензимите започват да разграждат клетъчните мембрани, което води до бърза загуба на структурната цялост на органите.
Изследователите установяват също така, че повече гени, отговорни за клетъчната функция и възстановяването, са били активни във всички основни органи в групата OrganEx в сравнение с групите, подложени на ECMO или без лечение.
