В деветте области, разположени в Североизточен и Северен централен район за планиране или иначе казано в една трета от областите в страната, няма да бъдат разкривани нови вузове и филиали на вече действащи.
Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на Национална карта на висшето образование в Република България, пише Монитор.
Тя стъпва на шестте района за планиране, които бяха създадени заради еврофондовете, като в нея те са разделени на четири типа според два индикатора – брой наети специалисти с висше образование на един студент в района и брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в района. Тип А е с висок брой и на двата показателя, Б е съответно с висок брой наети и относително нисък брой ученици, тип В е с нисък брой студенти и относително нисък брой ученици, а Г с два ниски индикатора.
В проекта на картата е посочено, че не се препоръчва откриване на нови висши училища – филиали, факултети и колежи, в райони от тип Г.
Там попадат Североизточен и Северен централен, към които спадат областите Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Силистра, Разград, Русе, Велико Търново и Габрово. Например, в Североизточен район са завършили 14.60% от всички 263 500 студенти, които са получили диплома за периода 2015-2019 (включително). След това обаче там работа са започнали едва 11.70%. Така, в Североизточния район има 1.19 ученици в гимназиален етап на обучение на един студент, а наетите с висше са едва 0.66.
За Северния централен район за стойностите са още по-ниски.
В картата професионалните направления и специалности от регулираните професии също са разделени в четири групи според степента на търсене на висше образование от кандидат-студентите и степента на реализация на завършилите. Група 1 с висока степен на реализация на завършилите (стойност по-голяма или равна на 50 точки) и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите (стойност по-голяма или равна на 50 точки).
Специалностите и направленията в Група 2 също имат висока реализация, но имат ниска степен на търсене. В Група 3 попадат програмите с ниска степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите (стойност по-голяма или равна на 50 точки). В последната 4-та група и двете стойности са с под 50 точки.
В проекта на картата е посочено още, че за да бъде балансирано развитието на мрежата от висши училища, не се препоръчва и откриването на нови висши училища- филиали, факултети и колежи, в професионалните направления и специалности от група 3 и група 4. Там попадат общо 38 от 74-е направления и специалности.
Сред тях са дори и педагогика от група 3. Тя е събрала 49 точки за реализация на завършилите и 60 за търсене на висше образование от кандидат-студентите. Педагогика на обучението по … пък е 4-а група, която има по 46 точки и на двата показателя.
За разкриването на нови вузове и филиали пък има два варианта. За специалностите и направленията от група 1 в райони от тип А, Б и В броят на действащите студенти трябва да е над 70 % от определения от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА) капацитет. На това условие отговарят 8 направления и специалностите Медицина и Помощник фармацевт.
За разкриването на нови вузове и филиали за тях обаче трябва да има и мотивирано становище от ресорното министерство за необходимостта от увеличаване на броя на обучаваните студенти по и в съответния район, както и положително становище от МОН в извършената предварителна оценка на въздействието от откриването на съответното ново ВУ (филиал, факултет, колеж) върху степента на съответствие на профилната и териториална структура на висшето образование със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.
За тези от група 2 пък процентът скача на 80. На това отговаря само специалност „Управление на здравните грижи“ в направление Обществено здраве.
