Бизнес за повече от 600 милиона лева се развива в държавните индустриални зони на „Национална компания индустриални зони“. Към септември 2019 г., 10 години след създаването си, НКИЗ отчита 520% ръст на печалба спрямо година назад.
Основна причина за това е икономическата зона в Божурище, казва изпълнителният директор на компанията Антоанета Барес във в. „24 часа“. Инвестициите в зоната са около 530 млн. лв. Значителна част от тях идват от отворилия през 2019 г. дистрибуционен център на датската верига JYSK, който е най-големият на Балканите. Компанията вложи в него 200 млн. лв. Едни от последните продажби в зоната край столицата са на българската фирма за бяла и черна техника “Зора”, която инвестира 17 млн. лв. и осигурява 33 работни места, както и на “Айко”, която влага 15 млн. лв. за логистична база.
“През лятото на 2019 г. подписахме окончателен договор с високотехнологична швейцарска компания. Тя произвежда прототипи и детайли от силикон и пластмаса. Досега беше наемател, но решиха да купуват. Намират, че страната ни е стабилна, и вече са решили да построят собствено предприятие”, разказва директорът на НКИЗ Антоанета Барес в „24 часа“. По думите ѝ интересът към зоната е постоянен, дори първата компания там – германската “Бер-Хелла Термоконтрол”, направи разширение. Тя има производствени съоръжения и център за научноизследователска и развойна дейност за автомобилни компоненти. JYSK също има опция за разширение.
Близостта до София и развитата инфраструктура са основните предимства на София – Божурище. “В момента работим по осигуряването на допълнителната пътна връзка от продължението на бул. “Царица Йоана” до зоната за редуциране на трафика по бул. “Европа“. Божурище се разрасна, много хора започнаха да живеят там, купуват имоти, за да са близо до работата си. Когато една община избере да има индустриална зона, се повишава и качеството на живот в нея. Започват да се плащат по-високи данъци, хората имат работа, развива се конкуренцията. Не говоря само за нашите зони, това важи и за тези, които се развиват като публично-частно партньорство или частни компании изграждат инфраструктурата, както е в Пловдив и Шумен. В Шумен зоната се развива изключително добре”, твърди Барес.
В икономическата зона София-Божурище се очакват и нови инвестиции. В момента се водят преговори с немска компания, която иска да построи център за обучение на кадри за работа със скелета, както и модерна логистична база. Друга фирма от Германия, която вече е в зоната, планира да разшири дейността си и да изгради ново архивохранилище. Българска компания има намерение да направи производствена база в сферата на фармацевтичната индустрия. Интерес има и от инвеститори извън Европа. Индийска компания иска да построи завод за хранителни добавки край София. Тя тепърва ще стъпва на европейския пазар и е избрала да го направи през България. Азербайджанци имат желание да произвеждат капки за очи.
“Ние доста активно се промотирахме в последните две години, правихме бизнес форуми в Арабския свят. В Индия над 30 фирми чакаха за среща. Интересуват се от работна ръка, цена на строителство, на ресурси, за да си направят разчети колко би им струвало една инвестиция”, обяснява г-жа Барес.
В момента работещи зони освен в Божурище има и в Бургас, Варна, Русе, Видин и Свиленград. В последните три по-голямата част от компаниите са под наем. В момента се водят преговори с корейска компания от хранително-вкусовата промишленост за зоната в Русе. Там вече оперира австрийска фирма от същата сфера, която иска да разшири производството си, както и предприятие, което произвежда 80-тонни самоходни мобилни кранове. Тя изнася 100% от продуктите си в Европа, САЩ, Канада и др. За Видин интерес проявява компания, която ще произвежда слънчоглед и продукти от него.
В същото време тайванска фирма оглежда терените в Свиленград. Бургас се радва на по-голям интерес. Проектът е съвместен с общината, като в началото на 2019 г. Министерският съвет взе решение за апортиране на седем имота, тъй като съществуващите терени са изчерпани. В Бургас най-големият инвеститор е “Сигматек”, които изградиха производствен комплекс за ремонт и рециклиране на части за самолетни двигатели.
Бургас очаква и инвеститор от Египет. Той иска да закупи два парцела в зоната. През октомври е регистрирал дружеството “Ими глюко чек” и сега иска да изгради високотехнологично предприятие за тест ленти за глюкоза и глюкомери. Производствената част ще бъде върху 5 дка, а предварително заявената инвестиция е 20 млн. лв. и осигуряване на 20 работни места.
НКИЗ има и терени, които тепърва развива, в Телиш край Плевен, край Стара Загора, Карлово и Кърджали. За “Загоре” вече има заявен инвеститорски интерес. Първата копка за изграждането на инфраструктура там беше направена, като проектът се реализира съвместно с общината.
НКИЗ съдейства за намиране на инвеститори и на другите общини, например през август е подписан меморандум за сътрудничество с община Сливен, НКИЗ помага и на Враца, казва още Антоанета Барес.
Компанията подпомага инвеститорите си и с намирането на работна ръка. За целта през 2017 г. тя разработва проекта Fast Tracking Success, с който влезе в челната тройка на конкурс на ЕК за социално предприемачество.
Г-жа Барес разказва и за новия закон за индустриалните зони, който има за цел да облекчи инвеститорите. В него се предвиждат насърчителни мерки, както и ускорени процедури и по-ниски такси за административни услуги.
