От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 632
През 1964 г., близо до Ивайловград, са разкрити останки от крайградска вила от периода на римското владичество по българските земи. Със забележителна планова схема, пищна мраморна украса и оригинални подови мозайки, вилата е определяна като уникален образец на римската провинциална архитектура и изкуство на Балканите със световна значимост. Още през първата половина на II в. към вилата се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от гр. Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. През II-III в. подовете на всички помещения и коридори се покриват с високохудожествени мозайки, сред които най-ценни са мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портрета на собственика (първата половина на II в) и по-късната мозайка от началото на III в., с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Мозаичното изкуство, намиращо приложение в балканските римски провинции, продължава да се развива и намира най-широко разпространение през IV-VI в. Сред най-старите мозайки в българските земи са откритите в Ескус (до дн. с. Гиген, Плевенско), изобразяващи сцена от комедията “Ахейци” на Менандър. Римски мозайки са намерени в днешните градове Девня, Пловдив, Стара Загора, Варна и мн. др.
