При бременната жена настъпват редица изменения, които са най-често физиологични: хормонални, на водно-електролитния баланс (обмяна на калия, натрия, магнезия) и не на последно място на системата на кръвообращението. Известно е, че органите, които осигуряват кръвообращението са сърцето, кръвоносните съдове от различен калибър и кръвта. Сърцето, кръвоносните съдове и кръвта трябва да бъдат в идеална динамична корелация.
[ad id=“225664″]
Измененията в организма на бременната жена са функционални, но понякога те са така сгъстено изразени, че напомнят за редица патолого-физиологични прояви. Да вземем например теглото на тялото, то е увеличено с около 20%, над нормалното. Счита се, че абсолютното увеличение е с около 10-11 кг. Това увеличаване става за сравнително кратко време. То се явява фактор, който малко или повече затруднява кръвообращението. Повишени са, макар и в неголяма степен, стойностите на кислородната консумация на организма – с 15-20% в деветия месец на бременността. Общата вентилация при белите дробове в хода на бременността значително се увеличава и наред с някои механични моменти създава чувството за задух у бременните. Значително се увеличава – до 30-50% над нормалното – количеството на кръвта, което се изхвърля от сърцето за един сърдечен цикъл, както и за една минута. Забелязва се тенденция към понижаване на кръвното налягане, така че у някои болни с предшестваща хипертония налягането може да се нормализира.
[ad id=“263680″]
Бременните са повече склонни към прилошаване, особено при стоене прави, а понякога и при съвсем случайни поводи. Цялата сърдечна работа в хода на бременността се увеличава така, както се увеличава и броят на пулсовете удари за една минута. Увеличава се кръвооросяването на крайниците и то главно на кожата. По нея често виждаме разширени капиляри. Отоците около глезените се дължат на физиологични бъбречни процеси, протичащи с по-голяма интензивност, на притискането на венозната система в малкия таз и увеличаване пропускливостта на капилярите. Много често бременната се оплаква от задух и особено в по-късните месеци на бременността. Това става главно при физически усилия, но у някои бременни – и при покой. Задухът се дължи на избутаната от плода и високо стояща диафрагма и на по-усилената дейност за осъществяване процеса на дишането. При психоемоционални натури срещаме и сърцебиене, без в действителност да намерим ускорен пулс. Сърцебиенето в късната бременност е един нормален физиологичен компенсаторен механизъм.
[ad id=“236993″]
Промени претърпяват и тоновете на сърцето. Могат да се появят физиологични сърдечни шумове, които са абсолютно невинни.
При сърдечно болните бременни, които в 90-95% страдат от ревматични пороци, положението е вече съвсем друго. Очевидно е, че ако горепосоченото физиологично натоварване, което се понася лесно от здравото сърце, се прехвърли върху едно болно сърце, изискванията на кръвообращението стават огромни. Крият се някои опасности, които застрашават сърдечно болната бременна жена. С оглед на повишените изисквания от страна на сърцето и кръвообращението, бременните сърдечно болни трябва да се поставят под контрола на лекаря още в първия месец от бременността, за да може, като се преценят всички обстоятелства, да се вземе правилно решение дали болната е в състояние да износи бременността и да роди. При някои жени има редица неблагоприятни фактори, които правят бременността практически недопустима и тя трябва да бъде прекъсната още в първите един-два месеца, тъй като физиологичното обременяване на сърдечно-съдовата система при бременната с наличие на сърдечно заболяване създава понякога изключително трудни проблеми. Разбира се, не е малък броя на бременни сърдечно болни, които раждат нормално или подпомогнати от редица медикаменти при специален режим на раждането. Съветът е всички бременни жени още в първия месец на бременността да се регистрират при лекар и да посещават консултации, където ще получат съответни указания и съвети по отношение на бременността и раждането.
статия от д-р Кирил Бръмбаров, вестник Дунавска правда, 1973 г.
