България попада и в челната четворка на общества, които смятат, че е по-вероятно жените да взимат решения, базирани на емоциите си
Странно е наистина, особено при положение, че в България твърде малък процент от населението може да си позволи подобно разделение на функциите. Най-често и двамата партньори работят, при това в над 50% от случаите работата на жената е тежка колкото на мъжа, или по-тежка – нямам предвид физически. Все още стереотипът при по-възрастните е жената да поема и огромната част от ежедневната грижа за деца и дом, но в същото време вече е разрушен стереотипът от мъжа да се очаква в пъти по-висока заплата.
При младото поколение тези стереотипи не вървят. И двамата в двойката знаят, че трябва да се реализират, за да са са сигурни, че при екстремни събития всеки би могъл и сам да се грижи за децата. В същото време бащата вече взема дейно участие в отглеждането на децата и може спокойно да поеме грижата за тях, когато майката е ангажирана. Поема и своята част от грижите за дома. Предходният модел с обезценяването на труда на жената и надценяването това на мъжа, съществува масово само сред необразованите слоеве, или маргинализирани групи. С други думи, резултатите от това изследване говорят и за други неприятни неща – застаряването на нацията, съществен процент население, живеещо извън съвременността.
81% от българите смятат, че най-важната роля на жената е да се грижи за дома и семейството, сочи ново проучване на „Евробарометър” за половото равенство в Европейския съюз.
В другия край на класацията са жителите на Швеция, от които едва 11% смятат, че най-важната роля на жената е да гледа семейството. Мъжът е равнопоставен участник в семейството като ангажимент и отговорност.
В целия Европейски съюз 54% смятат, че не това е най-важната роля на жената.
Също така 81% от българите смятат, че най-важната роля на мъжа е да печели пари, в сравнение с Швеция, където едва 10% разсъждават по същия начин. С други думи българският мъж остава под напрежението на свръхочакванията към самия себе си и очакванията на останалите във време, в което това е ненужно. Единствено когато жената е в майчинство, би трябвало мъжът да е основен финансов фактор. Партньорството в останалото време – както в дома, така и на работа, е нормално в цивилизования свят.
България попада и в челната четворка на общества, които смятат, че е по-вероятно жените да взимат решения, базирани на емоциите си – 83% са отговорили с „да”, което е равно на данните за Чехия и Словакия.
Въпреки тези данни е интересно, че 62% от българите смятат, че е допустимо мъжете да плачат – най-сетне нормално отношение към нормалната емоция!
Според изнесените данни България е на първо място по полови стереотипи в ЕС.
Полово равенство в политиката и на работа
Противоположно на горните данни, голяма част от българите смятат, че в политиката у нас е постигнато полово равенство. 64% от нашите сънародници са отговорили с „да” на този въпрос. С най-висок процент в това отношение са отговорили жителите на Дания – 75%. Любопитно е, че в другата крайност, на последно място, се намира Франция. Едва 32% от населението смята, че в политиката в страната е постигнато полово равенство. След тях са Унгария – 35%.
Българите отговорят положително и на въпроса дали има полово равенство в работната среда у нас – 67% са отговорили положително на този въпрос. Как точно това се съотнася към декларираните по-горе тези, че мъжът трябва да изкарва пари, а жената да се грижи за семейството, никак не става ясно.
Ние се намираме на второ място, когато става въпрос за постигането на полово равенство по отношение на високите позиции в компании и други организации. 62% от българите смятат, че това е постигнато. На на последно са французите с 25%, но вероятно техните критерии за равенство са по-завишени. Да не забравяме, че у нас жените на високи позиции вземат с около 30% по-ниски заплати от мъжете на същите позиции, което си е дискриминация.
Важно ли е да се борим за полово равенство
Повече от девет от 10 европейци смятат, че промотирането на равенство между половете е важно за демократичното общество, но едва 54% от всички участвали смятат, че има проблем с представянето на жените в медиите и рекламите в тяхната страна, т.е. – сексисткото представяне на жените само като домакини, или сексуален обект. Според 39% представата, създавана от медиите за жените, трябва да бъде обсъдена.
На въпрос дали мъжете трябва да взимат активно участие в промотирането на равенството между половете на първите места са Швеция, Финландия и Испания. Ние се намираме почти в дъното на класацията, на шесто място отзад напред. След нас са Унгария, Латвия, Словакия, Литва и Чехия. Може би е нормално, защото в страните от бившия соц.-лагер неработещата извън дома жена, е почти непознато явление и в този смисъл отдавна – равнопоставена на мъжа поне на трудовия пазар.
