Фердинанд приема титлата цар в църквата „Свети 40 мъченици” във Велико Търново.
Преди 109 години, на 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест – княз Фердинанд обявява независимостта. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава и Великите сили признават официално българската независимост. Велико Търново е център на тържествата.
Днешният празник е свързан с един от най-важните и красиви документи в историята на българската държавност – Манифестът, с който княз Фердинанд обявява независимостта на България. Именно след прочитането на този документ Фердинанд става цар на българите.
За символиката на Манифеста и неговата изработка, разказва репортажът на Айше Сали.
Толкова важен, колкото и красив. Манифестът, изработен в духа на средновековните златопечатни грамоти, е показателен за значението, което държавата отдава на своите документи.
[ad id=“225664″]
Дарина Билярска, експерт в ДА „Архиви“: Буквите са със златно покритие, има стари плетеници, които са с флорални елементи, които много наподобяват някогашните текстове. И това е идеята – да се демонстрира приемственост между старото Българско царство и сега обявеното след 1908 г. Царство България.
Художественият проект на Манифеста е поръчан едва след като Независимостта е призната от Великите сили. Струва скъпо за своето време или 6000 златни лева. Впечатляващите изображения с важните дати от нашата история и печатите на 8 действащи министерства са дело на художника Хралапми Тачев.
А автор на думите, след които Третото българското царство става равноправно на другите европейски народи – министър-председателят Александър Малинов. В черновата на текста личат и поправките на цар Фердинад.
Дарина Билярска, експерт в ДА „Архиви“: Една подготовка от идеята за освобождението на България чрез Освободителната война, присъединяването на двете части с акта на Съединението, за да се стигне до възхвала на историята и възхвалата на традициите на Българското царство, което трябва да бъде независимо.
Вълнуващ е моментът, в който владетелят вижда за първи път Манифеста.
Дарина Билярска, експерт в ДА „Архиви“: Правителството решава да изненада цар Фединанд, отивайки на посещение при него в Царска Бистрица и обикновено към връх Мусала. Когато стигат на върха, това тук е изключително силно и емоционално, се изважда сандъчето с Манифеста и върху един гранитен камък се разстила този Манифест и негово величество слага подписа си, заедно с министрите, горе високо в планината.
[ad id=“236999″]
Днес документът се съхранява в Централния държавен архив и рядко се показва пред граждани.
„Сребърната Конституция“
Приемането на нова българска Конституция през 1911 г. е една от важните промени след обявяването на Независимостта. Документът е известен с името „Сребърна Конституция“. За да бъдат одобрени поправките в нея, е свикано Петото Велико народно събрание.
Сред най-важните промени е замяната на думите княз и княжество с цар и царство. Владетелят получава правомощието да сключва самостоятелно международни договори.
Обковът на „Сребърната Конституция“ е висока проба сребро, с инкрустация на скъпоценни камъни и позлатен герб на Царство България. Той е изработен в Берлин, а текстовете са изписани от известения столичен калиграф Димитър Перфанов. На последните страници са подписите на всички депутати, участвали в гласуването на Конституцията на Царство България.
Източник: БНТ
