Президентът на Франция Емануел Макрон разговоря по телефона с руския президент Владимир Путин в неделя в пореден опит за намиране на дипломатическо решение на конфликта в Източна Украйна и избягване на война в Европа.
За какво се съгласиха и за какво не
Двамата държавни глави са имали разногласия по въпроса каква е причината за увеличаващото се напрежение около Украйна, съобщават от офиса на френския президент.
Според Макрон причините за влошаващата се ситуация в регионите Донецк и Луганск, където през последните дни рязко се увеличи броят на бомбардировките и стрелбите, са атаките от страна на проруските сепаратисти, които контролират Източна Украйна.
Поводът за увеличаването на нарушенията на примирието според Путин обаче са „провокации, извършени от украинските сили за сигурност“.
Според комюнике на Кремъл Путин е осъдил тези „провокации“. Същевременно е изразил желание за „интензификация“ на дипломатическите усилия за уреждане на конфликта, добавя АФП.
Путин и Макрон са се съгласили, че е „необходимо да бъде предпочетено дипломатическо решение на сегашната криза и да бъде направено всичко, за да се стигне до него“, съобщава Елисейският дворец.
След разговора с Путин френският президент ще разговаря спешно и с германския канцлер Олаф Шолц, американския президент Джо Байдън, британския премиер Борис Джонсън, италианския премиер Марио Драги и „други близки партньори“, се казва още в съобщението.
Путин и Макрон са се договорили още за „интензивна работа, която да осигури възможност за среща на Тристранната контактна група в близките часове с цел да се получи от всички участващи страни ангажимент за спиране на огъня по допирната линия“ между силите, съобщават от френска страна. Тази група обединява Украйна, Русия и ОССЕ в рамките на Минските споразумения от 2015 г. за уреждане на конфликта между Киев и проруските сепаратисти.
Според изявлението на Кремъл Путин е настоял НАТО и САЩ „да приемат сериозно“ исканията на Русия, засягащи сигурността й. От руска страна се подчертава още, че „Киев само имитира преговорен процес, упорито отказва да осъществи Минските споразумения и договореностите, постигнати в нормандски формат“ (с участието на Русия, Украйна, Германия и Франция), предава ТАСС.
Путин е казал на Макрон още, че има „намерение да изтегли своите войски“ от Беларус, „след като приключат протичащите в момента маневри“, допълва още Елисейският дворец.
По-рано в неделя правителството на Беларус съобщи, че Русия оставя войските си в страната, защото удължават съвместните учения, които трябваше да приключат на 20 февруари. НАТО казва, че Москва има около 30 000 войници в Беларус и може да ги използва при потенциално нахлуване в Украйна.
Американците и британците също изпратиха силни послания
Президентът на САЩ е готов да се срещне с руския си колега Владимир Путин „във всеки един момент във всеки един формат“, каза от американска страна държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в неделя в интервю за Си Ен Ен.
По думите му САЩ са изключително притеснени от удължаването на военните учения в Беларус с Русия. Според Вашингтон всички последни действия на Москва говорят, че се подготвя за инвазия на Украйна.
В събота по време на Конференцията по сигурността в Мюнхен вицепрезидентът на САЩ Камала Харис каза, че всяко руско нахлуване в Украйна ще доведе не само до драстични икономически санкции, но и до увеличено военно присъствие на НАТО в Източна Европа.
Това изявление дойде само ден, след като президентът на САЩ Джо Байдън каза, че е „убеден“, че руският президент Владимир Путин е взел решение да атакува Украйна заради данни от американско разузнаване, с които той разполага.
В неделя британският премиер Борис Джонсън каза в интервю за Би Би Си, че е видял същата тази информация, която Байдън е споделил с него и вярва, че Русия планира „най-голямата война в Европа от 1945 г. насам“ като мащаб.
Украинският президент Владимир Зеленски призова за примирие и спешни преговори
Президентът на Украйна Владимир Зеленски също отправи редица призиви през уикенда. В неделя той поиска „засилване“ на опитите за постигане на примирие в Източна Украйна и поиска подкрепа за спешна среща на Тристранната контактна група.
По време на изявление в събота Зеленски каза още, че Украйна е готова да защитава територията си с помощта на своите партньори или без.
В събота в интервю за Си Ен Ен той отрече Киев да провокира Москва по някакъв начин, защото „всяка провокация е много опасна“. Той поиска от Запада да обяви какви точно санкции ще бъдат наложени на Русия конкретно преди да има атака, за да може тя да бъде предотвратена.
Той отиде на конференцията по сигурността в Мюнхен и разговаря с редица западни държави, които го увериха в своята подкрепа. Той подписа и съвместна декларация с българския премиер Кирил Петков.
Официалната позиция на Москва остава непроменена
Путин отрича да планира атака срещу Украйна. Той обаче настоява да получи гаранции от НАТО, че Украйна никога няма да стане член на съюза и от западните лидери, че ще спрат „експанзията“ си в Източна Европа.
В същото време Кремъл е позиционирал около 150 000 руски войски по украинската граница. Проруските сепаратисти в източните региони на Украйна Донецк и Луганск обявиха пълна мобилизация в събота на фона на рязко увеличаване на нарушенията на примирието между правителствените сили и проруските сепаратисти в Донбас през последните няколко дни.
В петък самопровъзгласилата се „Донецка народна република“ в Източна Украйна обяви евакуация на цивилното население към съседна Русия.
Междувременно лидерите на западните държави и НАТО засилиха опитите си за постигане на мир в района чрез дипломация. Те отново заплашиха Москва с драстични икономически санкции, както и с увеличаване на броя на войските на НАТО в Източна Европа.
