Брутният външен дълг на България в края на юни 2023 г. е малко над 44 млрд. евро (46,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт – БВП), съобщи Българската народна банка. Този дълг е с 2,3 млрд. евро (5,5 на сто) повече в сравнение с края на юни 2022 г.
В края на юни краткосрочните задължения са над 8 млрд. евро (18,2 на сто от брутния дълг и 8,4 на сто от БВП), като на годишна база се понижават с 396.1 млн. евро (4,7 на сто). Дългосрочните задължения са над 36 млрд. евро (81,8 на сто от брутния дълг или 37,7 на сто от БВП), като се повишават за една година с над 2,7 млрд. евро (8,1 на сто).
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни 2023 г. е 9,451 млрд. евро (9,9 на сто от БВП). Спрямо края на юни 2022 г. той нараства с близо 2,42 млрд. евро (34,4 на сто).
Външните задължения на Централната банка са над 1,966 млрд. евро (2,1 на сто от БВП), като на годишна база те намаляват със 134,4 млн. евро (6,4 на сто).
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ са близо 6,6 млрд. евро (6,9 на сто от БВП) и се увеличават за една година с малко над 1 млрд. евро (18,2 на сто).
Външните задължения на „Други сектори“ са над 11,8 млрд. евро (12,4 на сто от БВП). Те намаляват на годишна основа с над 1,27 млрд. евро (9,7 на сто).
Вътрешнофирменото кредитиране в средата на 2023 година е в размер на повече от 14,236 млрд. евро (14,9 на сто от БВП). Това е с 284,5 млн. евро (2 на сто) повече спрямо края на юни 2022 г. Обичайно то е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,3 на сто при 33,4 на сто година по-рано.
(БТА, Христо Воденов)
