В Горни Окол заработи ферма за сребърна тихоокеанска сьомга

В село Горни Окол, което е на 45 км от София, в петък беше открита първата в Европа ферма, базирана на сушата, за отглеждане на кохо сьомга, известна също и като тихоокеанска сребърна сьомга. Хайверът се внася от Канада, където има няколко сертифицирани производителя, и се транспортира до България със самолет. Инвестицията е за 5.5 млн. лв. – евросубсидия, средства на собствениците на компанията „Кохоферм“ и заем от банка.

Кои са инвеститорите

Във фирмата инвеститор съдружници са Георги Софиянски (с 80%), Георги Стефанов (с 10%) и Валери Милованов, който е и управител на „Кохоферм“. По професия Милованов е строителен инженер. Преди около пет години благодарение на сина си той се свърза с Даниел Стечи, който е „архитектът“ на канадската стратегия за развитие на аквакултурите. Консултантската му фирма Canadian Aquaculture Systems създава проекта за фермата, както разказа самият Стечи на откриването, и за оборудването й е обявен конкурс. В него измежду девет чуждестранни компании е избрана американската Water Management Technology (WMT). Фермата е изградена и оборудвана за седем месеца.

Общата инвестиция е 5.5 млн. лева, каза Валери Милованов. Предприятието е изградено и с финансова подкрепа по мярка „Производствени инвестиции в аквакултура“ от оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ (2007 – 2013). От Министерството на земеделието и храните уточниха, че общата одобрена стойност на инвестицията е 4.4 млн. лв. От тях 2.64 млн. лв. са безвъзмездна финансова помощ. До момента са изплатени 1.3 млн. лв.

От Търговския регистър се вижда, че към края на миналата година компанията е имала заем към държавната ББР за 3.17 млн. лв., като тази година предприятието е изтеглило и още 306 хил. лв. и залогът към банката е подновен. Тримата съдружници са предоставили финансиране от 1.5 млн. лв., като най-голямата част е от Георги Софиянски.

План и за преработка

Валери Милованов обясни, че е избрал Горни Окол, защото е близо до София, намира се над 1000 м надморска височина, което прави условията по-подходящи за рибата, а и там намерил свободни покрити площи – в бившия селскостопански двор. Водата се добива чрез собствени сондажи и минава през пречиствателна станция.
Това е най-екологичният начин за отглеждане на рибата, познат до момента, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Свилен Костов, който присъстваше на откриването. „Надявам се, че този обект ще служи като успешен пример и възможност за обмяна на опит с всички, които биха искали да изградят подобна технология“, добави Костов.

Тери Маккарти, собственик на WMT, коментира, че аквакултурите са най-бързорастящият сектор в земеделието. „Ако през 80-те години на миналия век едва 4% от цялото производство на риба идваше от аквакултурите, сега приносът им е над 50%, добави той“, каза той.

„В момента във фермата работят 11 души. Вече имам запитвания както за българския пазар, така и от чужбина“, каза Валери Милованов. И добави, че обмисля през следващата година да развие проект по преработка на сьомгата, за да затворят цикъла и да предложат на пазара краен продукт.
През новия програмен период програмата „Морско дело и рибарство“ е с увеличен бюджет от 222 млн. лв. От тях 172 млн. лв. са от ЕС и 50 млн. лв. – от националния бюджет.

Как ще се отглеждат рибите

Планът е фермата да се зарежда с хайвер от Канада три пъти годишно. Люпилнята е специално стерилно помещение, в което рибите остават, докато достигнат 60-100 гр. След това минават във втория модул на фермата, в който в рамките на 12-14 месеца трябва да наддадат до тегло от два-три килограма. Отглеждането става в шест басейна. Най-малката рибна кохорта е в първия басейн, с нарастването се прехвърля в следващите два и когато те станат тесни за нея, преминава в последните три. За да е готова за пазара, рибата трябва да остане 10-15 дни в чиста вода, без да се храни, за да се изчисти. Очаква се годишното производство да е 200 т. То ще се запълва на три части по 67 тона. Първата партида вероятно ще е на пазара в средата на следващата година.

Източник: capital.bg